Выбрать главу

— Не ме обърквай, Анджи!

— Не те обърквам. Ако федералните дойдат да те разпитват, ти си чист. Излъгах Гас, че в сряда вечерта си ходил да търсиш нова кола в Уонкърс. Кажи му, че си продал буса, а сетне вземи кола под наем.

— И как да го направя? Не си ми оставила нито стотинка! — оплака се тъжно той. — Взела си дори петстотинте долара, които бях оставил на скрина.

— Някои от тях бяха с последователни номера. Просто те предпазих. Изтегли пари от кредитната карта. Нищо че няма покритие. След две седмици ще изчезнем от лицето на земята. Сега отивам да ям. Гладна съм като вълк. Отивам да ям. Хайде, чао!

Тя рязко затвори, върна се до леглото и погледна Кати. „Дали спеше, или само се преструваше?“ — помисли си подозрително Анджи. Станала е толкова гадна, същата като сестра си. Колкото и добра да беше с нея, хлапачката я пренебрегваше.

Сиропът за кашлица бе до леглото. Анджи отвинти капачката и напълни една супена лъжица. Накара Кати да отвори уста и изсипа течността в нея.

— Сега го глътни — нареди.

Заспалото дете преглътна по рефлекс по-голямата част от сиропа. Няколко капки обаче попаднаха в трахеята, то се задави, закашля се и започна да плаче. Анджи я притисна обратно към възглавницата.

— О, господи! Писна ми от теб! Я млъквай! — процеди през стиснати зъби тя.

Кати затвори очи и дръпна одеялото върху лицето си, като се обърна настрани, опитвайки се да сподави хлиповете си. Внезапно видя Кели да седи в църквата до мама и татко. Не посмя да проговори на глас, но започна да мърда устничките си, докато Анджи я връзваше към леглото.

На първия ред в църквата „Света Дева Мария“ в Риджфийлд Маргарет и Стийл държаха ръцете на Кели, докато коленичеха на литургията. Зад тях доктор Силвия Харис преглъщаше сълзите си, заслушана в молитвата, която произнасяше монсеньор Ромни:

„Отче наш, Ти, на когото не е чужда човешката мъка, Ти знаеш товара на скръбта, която ни причинява загубата на това дете. Скърбим за това, че е напуснало земния живот, но ни дай утеха със знанието, че Катрин Ан сега живее в Твоите обятия.“

Кели дръпна ръката на Маргарет.

— Мамо! — изрече, а гласът й беше висок и ясен за пръв път откакто се бе върнала вкъщи. — Кати е много уплашена. Страхува се от жената и плаче за теб. Иска да я прибереш у дома. Веднага!

49

Специален агент Крис Смит, шеф на ФБР в Северна Каролина, телефонира на родителите на Стийл Фроли в Уинстън — Салем, за да помоли за кратка среща.

Старият Фроли — Том, пенсиониран и награден с много медали капитан от противопожарната охрана на Ню Йорк, не бе особено доволен.

— Вчера научихме, че една от внучките ни е мъртва. Ако това не е достатъчно да ви спре, ще ви кажа, че жена ми претърпя операция на коляното преди три седмици и все още изпитва страшни болки. Защо искате да се срещнете с нас?

— Трябва да поговорим за по-големия син на госпожа Фроли, Ричи Мейсън — обясни Смит.

— О, за бога, трябваше да се досетя! Елате към единадесет.

Смит — петдесет и две годишен афроамериканец, взе със себе си Карла Роджър — млада жена на двадесет и шест, прикрепена наскоро към отряда му. Точно в единадесет позвъниха и Том Фроли отвори вратата, като покани агентите да влязат. Първото нещо, което видя Смит, беше колаж от снимки на близначките върху цялата стена срещу вратата. Красиви деца, помисли си той. Какъв срам, че не успяха да спасят и двете.

По покана на домакина влязоха в една уютна стая, продължение на кухнята. Грейс Фроли седеше в големия кожен фотьойл с крак върху отоманката.

Смит се приближи.

— Госпожо Фроли, ужасно съжалявам, че ви безпокоим. Знаем, че загубихте една от внучките си и че сте претърпели операция. Ще се постараем да не ви отнемем много време. Тук сме да зададем на вас и на господин Фроли няколко въпроса относно сина ви Ричард Мейсън.

— Седнете, моля — покани ги Том и им посочи дивана, след което придърпа един стол за себе си и се настани близо до жена си.

— Какви неприятности има сега Ричи? В какво пак се е забъркал? — попита той.

— Господин Фроли, не съм казал, че Ричи има неприятности. Дори не знаем къде е. Искахме да говорим с него, но той не се е явил на работа на летище „Нюарк“ в сряда вечерта, а съседите му не са го виждали в сградата, където е жилището му, от миналата седмица.

Очите на Грейс Фроли бяха подути. Агентът забеляза, че тя вдигна малката ленена кърпичка, която държеше, към лицето си. Смит осъзна, че всъщност се опитва с нея да скрие треперенето на устните си.