— Той ни каза, че отива на работа — рече нервно тя. — Оперираха ме преди три седмици. Миналия уикенд Ричи дойде да ме види. Господи! Дали не му се е случило нещо? Щом не е отишъл на работа, може да е катастрофирал на път към къщи.
— Грейс, бъди обективна — настоя нежно Том. — Ричи не обичаше работата си. Казваше, че е прекалено умен, за да носи багаж. Не бих се изненадал, ако просто в един момент му е хрумнало да отскочи до Вегас или до някое друго подобно място. Вършил е подобни неща поне десетина пъти и преди. Бъди сигурна, че е добре, скъпа. Имаш си достатъчно грижи и без да се тревожиш за него.
Тонът на Том Фроли беше мек и дружелюбен, но Крис Смит долови нотка на раздразнение зад думите, с които се опитваше да успокои жена си, и бе сигурен, че и Карла Роджър също я бе забелязала. От досието на Ричи Мейсън можеше да заключи, че момчето цял живот бе създавало неприятности на майка си. Напуснал училище, получил присъда като малолетен, по-късно осъден на пет години в затвора за финансова измама, която бе струвала на дузина вложители цяло състояние, в това число и на Франклин Бейли, който бе загубил седем милиона.
Грейс Фроли имаше измъчено изражение, явно страдаше както физически, така и душевно. Смит прецени, че е на около шейсет, беше привлекателна жена със сива коса и стройно, тънко тяло. Том Фроли беше едър и широкоплещест, може би с няколко години по-възрастен от нея.
— Госпожо Фроли, преди три седмици са ви оперирали. Защо Ричи не ви посети веднага?
— Изпратиха ме за две седмици в център за рехабилитация.
— Разбирам. Кога Ричи пристигна тук и кога си тръгна? — продължи да разпитва Смит.
— Дойде около три през нощта миналата събота. Смяната му на летището приключва към три следобед и го очаквахме до полунощ — отговори вместо жена си Том. — Но той се обади, за да предупреди, че движението по пътищата е натоварено, и ни посъветва да си лягаме, но да оставим вратата отворена. Аз спя съвсем леко, така че го чух, когато влезе. Тръгна си около десет сутринта във вторник, веднага след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията.
— Докато беше тук, обади ли му се някой? Или той да е звънял? — зададе нови въпроси Смит.
— Не и по нашия телефон. Но имаше мобилен, който използва. Не знам колко пъти.
— Ричи често ли ви посещава, госпожо Фроли? — намеси се и Карла Роджър.
— Мина оттук на път към Стийл и Маргарет, отиде да ги посети, след като се преместиха в Риджфийлд. Преди това не бяхме се виждали почти година — отговори Грейс Фроли. Гласът й беше тъжен и уморен. — Аз му се обаждам редовно. Той почти никога не вдига, затова оставям съобщения на мобилния му телефон — че мислим за него и го обичаме. Знам, че имаше неприятности, но в сърцето си той е добро момче. Баща му почина, когато бе само на две годинки. Омъжих се за Том след три години и мога да се закълна, че на света едва ли би се намерил по-добър баща за Ричи от него. Но когато влезе в пубертета, момчето ми попадна в лоша компания и така и не се върна в правия път.
— Как се разбираха със Стийл?
— Не много добре — призна Том Фроли. — Ричи винаги завиждаше на Стийл. Той също можеше да отиде в колеж — наистина бележките му скачаха ту нагоре, ту надолу, но взе изпитите с отличие. Дори се записа в Държавния университет на Ню Йорк. Момчето е умно, много умно, но още първата година заряза учението и отиде в Лас Вегас. Ето как попадна в компанията на комарджии и мошеници. Както сигурно знаете, лежа в затвора заради пирамидата, в която участваше.
— Името Франклин Бейли говори ли ви нещо, господин Фроли?
— Не е ли мъжът, с когото се свърза похитителят на внучките ми? Гледахме го по телевизията. После той занесе парите на похитителите.
— Оказа се, че е сред жертвите на пирамидата. Парите, които е загубил, възлизат на седем милиона.
— Дали Бейли е знаел кой е Ричи? Имам предвид, че е полубрат на Стийл? — попита бързо Фроли, изведнъж придоби разстроен вид.
— Сега вече знае. Дали Ричи се е срещнал с господин Бейли, когато е гостувал в Риджфийлд миналия месец?
— Нямам представа.
— Господин Фроли, вие сте видели Ричи да си тръгва около десет сутринта във вторник, нали? — попита Смит.
— Точно така. Половин час след като гледахме Стийл и Маргарет по телевизията. А също и Бейли.
— Ричи твърди, че с чисто сърце е убеждавал хората да инвестират в компанията, изобщо не знаел, че е пирамида. Вярвате ли в това?