— Не, аз лично не вярвам — каза Фроли. — Когато ни разказваше за нея, всичко изглеждаше толкова привлекателно, че ние самите предложихме да инвестираме, но той не ни позволи. Това говори ли ви нещо?
— Том, моля те! — протестира Грейс Фроли.
— Грейс, Ричи си излежа присъдата за участието си в пирамидата. Но да се преструваме, че е едно невинно набедено момче, не е честно. Денят, в който осъзнае и поеме вината за деянията си, може да постави началото на по-достоен живот.
— Преди да осъзнае, че е бил измамен, Франклин Бейли е завързал много топло и близко приятелство с Ричи. Възможно ли е да е повярвал в историята на Ричи и след излизането му от затвора те да са останали приятели? — попита Смит.
— Накъде клоните с тези въпроси? — изгледа го хладно Фроли.
— Господин Фроли, вашият доведен син Ричи е изключително ревнив по отношение на другия ви син. Дори се е опитвал да се среща със снаха ви, преди тя да се запознае със Стийл. Ричи има понятие от финанси, ето защо е успял да измами толкова хора да направят инвестиции. Франклин Бейли стана част от нашето разследване и в процеса на проверката открихме, че от вашия телефон някой му се е обадил приблизително в десет и десет във вторник сутринта.
Бръчките по лицето на Фроли се вдълбаха.
— Аз със сигурност не съм му звънял. — После се обърна към жена си: — Грейс, а ти? Не си и ти, нали?
— Напротив, обадих му се — заяви твърдо Грейс. — Изписаха номера му на екрана и реших да му благодаря, че помага на Стийл и Маргарет. Когато той не отговори, се включи секретарят, но не оставих съобщение. — Тя погледна агента от ФБР и страданието в очите й припламна в гняв. — Господин Смит, знам, че вие и вашите колеги се опитвате да изправите пред съда човека, отвлякъл внучките ми и причинил смъртта на Кати, но ме изслушайте внимателно. Не ме интересува дали Ричи е отишъл на работа на летище „Нюарк“. Според мен се опитвате да намекнете, че между сина ми и Франклин Бейли има нещо и то може да е свързано с отвличането на внучките ни. Това е абсолютна глупост, направо е смешно и нелепо! Моля ви, не губете вашето и нашето време да преследвате призраци, като вървите по тази линия на разследване.
Тя бутна отоманката и се изправи, като се хвана с ръце за стола за опора.
— Внучката ми е мъртва. Раздира ме толкова силна болка, че почти не издържам. Единият ми син и снаха ми са с разбити сърца. Другият ми син е слабоволев, глупав, дори крадец, но не е способен да извърши нещо толкова презряно, като да отвлече собствените си племенници. Престанете, господин Смит! Кажете и на вашата служба да спре! Не са ли достатъчни нещастията ми? Не ми ли стигат наказанията, които ми изпраща Бог?
В жест на крайно отчаяние тя отпусна ръце, свлече се на стола, преви се надве и допря лице до коленете си.
— Махайте се оттук! — Разярен, Том Фроли им посочи вратата. — Не можахте да спасите внучката ми. Сега поне заловете похитителя. Друсате грешното дърво, ако се опитвате да припишете на Ричи това престъпление. Не си губете времето дори да мислите, че той е замесен.
Смит слушаше безмълвно, лицето му беше спокойно.
— Господин Фроли, ако се чуете с доведения си син, ще бъдете ли така любезен да му кажете, че трябва да ни се обади? Ще ви дам визитната си картичка. — Той кимна на Грейс Фроли, обърна се и напусна къщата, последван от агент Роджър.
В колата включи мотора, преди да й зададе въпроса:
— Е, какво мислиш за всичко това?
Карла разбираше какво има предвид.
— Колкото до телефонното обаждане до Франклин Бейли… мисля, че майката се опитва да го прикрие.
— Така мисля и аз. Ричи е пристигнал тук чак в ранната сутрин на съботата, което ще рече, че е имал време да участва в отвличането. Гостувал е в къщата в Риджфийлд преди няколко месеца, значи е запознат с разположението. Вероятно е посетил майка си, за да си осигури алиби. Може да е единият от мъжете, прибрали парите от откупа.
— Ако е бил единият похитител, трябвало е да носи маска. Без нея близначките биха могли да го разпознаят, дори да са го виждали съвсем бегло преди.
— Да предположим, че се е случило точно това. Едната го е разпознала. В такъв случай той не би я пуснал да се върне жива вкъщи. Тогава може би смъртта на Лукас Ул не е самоубийство?
Роджър погледна своя старши офицер.
— Не вярвам, че момчетата в Ню Йорк и Кънектикът мислят така.
— Момчетата в Ню Йорк и Кънектикът се стараят да сменят гледните точки. Те се занимават със случай на тригодишно дете, умряло кажи-речи пред очите им. Човекът, нарекъл се е Пайд Пайпър, все още е на свобода и кръвта на това дете е върху ръцете му, а също и на другия участник в отвличането. Както току-що разбрахме от семейство Фроли, Ричи Мейсън може да е само умел мошеник, но просто не мога да си избия от главата мисълта, че майка му ни излъга, за да го прикрие.