50
След изблика си в църквата Кели потъна в мълчание. Когато се прибраха, тя се качи направо в детската стая и прегърна двете мечета.
Рина Чапман, любезната съседка, която им приготвяше храна, ги чакаше.
— Все пак трябва да се храните — настоя тя. Беше сервирала закуска на кръглата маса в кухнята и накара всички да седнат. Маргарет взе Кели в скута си, Стийл и доктор Харис седнаха срещу тях. Рина поднесе чиниите, но отказа да остане.
— Нямате нужда от мен — рече твърдо добрата жена.
Горещи бъркани яйца вдигаха пара, тънко нарязани парчета шунка върху препечените филийки, силно горещо кафе, което стопли всички. Докато пиеха втората си чаша, Кели се размърда в скута на майка си.
— Ще ми почетеш ли от моята книга, мамо? — попита.
— Аз ще ти почета, скъпа — каза Стийл. — Донеси ми я.
Маргарет изчака Кели да излезе от кухнята и чак тогава заговори. Беше сигурна каква реакция ще предизвикат думите й, но трябваше да сподели откритието си.
— Кати е жива! Тя и Кели са във връзка.
— Маргарет, Кели всъщност ти разказва своите собствени преживявания. Тя се страхува от онази жена. И когато казва, че Кати иска да се върне вкъщи, истината е, че говори за себе си — обясни внимателно доктор Харис.
— Не, тя говори с Кати — заяви убедено Маргарет. — Знам, че е така.
— О, скъпа — обади се Стийл. — Не се измъчвай. Не разбивай сърцето си, като поддържаш напразната надежда, че Кати е жива.
Маргарет обви чашата си с пръсти, беше направила същото в нощта, когато изчезнаха близначките, в опит да стопли ръцете си. Внезапно осъзна, че отчаянието от последните двадесет и четири часа бе заменено с натрапчивата потребност да открие Кати — да я намери, преди да е станало късно.
Трябваше да е внимателна, каза си Маргарет. Никой не й вярваше. А ако сметнат, че полудява от скръб, вероятно ще я натъпчат с лекарства. Приспивателното снощи я бе упоило за часове. Не биваше да позволява да се случи отново. Трябваше да намери момиченцето си.
Кели се върна с книгата на доктор Сиус18, която бяха започнали преди отвличането.
Стийл я взе и се облегна.
— Искаш ли да се настаним на големия стол в моя кабинет?
— Кати също обича книгата — напомни Кели.
— Добре, ще се преструваме, че я чета и на двете ви. — Стийл едва успя да изрече думите спокойно, очите му се напълниха със сълзи.
— О, татко! Колко си глупав! Сега Кати не може да ни чуе, защото спи. Тя е съвсем сама в онази стая и лошата леля я е завързала за леглото.
— Искаш да кажеш, че онази жена те е връзвала за леглото, така ли, Кели? — попита Стийл.
— Не! Мона ни оставяше в една голяма кошарка. Не можехме да прескочим оградката й. Но сега Кати лежи на легло — настоя Кели, след което потупа баща си по бузата. — Защо плачеш, татко?
— Маргарет, колкото по-бързо Кели се върне към нормалния живот, толкова по-лесно ще й бъде да свикне без сестричката си — каза доктор Харис, преди да си тръгне. — Мисля, че Стийл е прав. За нея ще е най-добре, ако я заведете в детската градина.
— Стига Стийл да не я изпуска нито за секунда от погледа си — неохотно се съгласи Маргарет.
— Абсолютно си права. — Силвия Харис я прегърна силно. — Трябва да изтичам до болницата, за да нагледам моите малки пациенти, но ще се върна довечера. Ако все още имаш нужда от мен.
— Помниш ли, когато Кати се разболя от пневмония и онази млада сестра й даде пеницилин? Ако не беше там, един господ знае какво можеше да стане — рече Маргарет. — Върви при болните дечица, а след това се върни. Нуждаем се от теб.
— Да, оказа се, че Кати е алергична към пеницилина, със сигурност не бива да й се дава — поклати глава доктор Харис, сетне добави: — Маргарет, тъгувай за нея, но не се опитвай да се залъгваш с онова, което Кели вероятно ще продължи да говори. Повярвай ми, тя преживява отново и отново своите собствени спомени.
„Не се противопоставяй!“ — предупреди се наум Маргарет. Лекарката не й вярваше. Стийл също. Никой не й вярваше! Може би да говори с агент Карлсън не беше лоша идея. Трябваше да му се обади.
18
Тиодор Сиус, известен като доктор Сиус (1904–1991), писател и илюстратор на книги за деца. Носител на две академични награди — „Еми“ и „Пулицър“. — Б.пр.