Трябваше да накара Стийл да наеме лодка. Може би, ако излязат в океана и хвърлят някакви цветя, ще почувстват, че са се сбогували със своето малко момиченце. Може би…
Едно фенерче неочаквано светна в прозореца й. Маргарет вдигна очи.
— Вие ли сте госпожа Фроли? — Гласът на полицая беше внимателен.
— Да.
— Позволете да ви помогнем да се приберете у вас, госпожо. Съпругът ви ужасно се безпокои за вас.
— Излязох просто да свърша нещо.
— Госпожо, вече е единадесет вечерта. Напуснали сте магазина в четири часа следобед.
— Нима? Навярно е станало така, защото престанах да се надявам.
— Да, госпожо. Позволете сега да ви закарам у вас.
53
В късния петъчен следобед агентите Ангъс Самърс и Рустан Скатуро от дома на Ейми Линдкрофт отидоха право в офиса на компанията на Парк Авеню и поискаха незабавна среща с Грег Станфорд. След като ги накара да чакат половин час, най-накрая ги покани в кабинета си, обзаведен в съзвучие със собствения му твърде грандомански вкус.
Вместо обикновено бюро той имаше старинно писалище. Самърс, който понякога полираше мебели в свободното си време, разпозна, че е от началото на осемнадесети век и вероятно струва цяло състояние. До лявата стена вместо библиотека, стоеше изящно бюро с надстройка от осемнадесети век, по което танцуваше късното следобедно слънце, вмъкнало се през прозореца към Парк Авеню. Вместо обикновен стол Самърс видя пищно старинно кресло с брокатена тапицерия. В пълен контраст с него столовете пред писалището бяха семпли, с обикновена дамаска, ясна индикация, че Грег Станфорд не гледаше на посетителите си като на хора от същото социално ниво.
Портрет на красива жена във вечерна рокля доминираше на стената отляво на бюрото. Самърс бе сигурен, че високомерната персона без следа от усмивка по лицето е настоящата съпруга на Станфорд — Милисент.
Дали този тип не е наредил на подчинените си да не го гледат в очите без изрично разрешение, зачуди се Самърс. Какъв мошеник! А и кабинетът — дали сам го е обзавел, или идеята е на жена му? Тя беше в борда на няколко музея, вероятно имаше познания в областта на ценните антики.
Когато двамата агенти посетиха Норман Бонд, той леко се надигна от стола си, докато влизаха в кабинета му. Станфорд не прояви подобна любезност. Остана седнал, със скръстени ръце. Агентите се настаниха, без да бъдат поканени.
— Има ли някакво развитие в издирването на Пайд Пайпър? — попита рязко той.
— Да — отвърна бързо и убедено Ангъс Самърс. — Вече стесняваме обръча около него. Но не съм упълномощен да говоря по въпроса.
Станфорд стисна устни и те се сляха в тънка бледа черта. Нима е нервен? — зачуди се агентът. Надяваше се да е така.
— Господин Станфорд, току-що научихме една информация и трябва да я обсъдим с вас.
— Не мога да си представя какво бихте могли да обсъждате с мен — изгледа го високомерно Станфорд. — Обясних съвсем ясно на обществеността становището си за плащането на откупа. Това очевидно е единствената област, която би могла да бъде от интерес за вас.
— Не съвсем — провлече Самърс, правеше му удоволствие да забавя думите. — Навярно сте изпаднали в шок, когато стана известно, че Лукас Ул е единият от похитителите на децата.
— За какво говорите?
— Не може да не сте видели снимката му във вестниците и по телевизията.
— Да, видях снимката му, разбира се.
— Тогава сигурно сте разпознали в него бившия затворник, ваш шофьор за няколко години.
— Не знам за какво говорите.
— Мисля, че отлично знаете, господин Станфорд. Втората ви съпруга Тина Олсен е подпомагала активно една благотворителна организация, занимаваща се да търси работа на бивши затворници. Така сте се срещнали с Джими Нелсън, който по онова време си присвоил името на своя починал братовчед Лукас Ул. Тина Олсен е имала дългогодишен собствен шофьор, а Джими — или Лукас, или както и да сте го наричали — ви е возил често по време на брака ви с нея. Вчера Тина Олсен се е обадила на първата ви съпруга — Ейми Линдкрофт, и е споделила с нея подозрението си, че Лукас е продължил да ви вози и след разтрогването на брака ви. Вярно ли е, господин Станфорд?
Станфорд изгледа първо единия, а после и другия агент.
— Казват, че пренебрегнатата жена е по-зла и от разлютена змия, а ако са две — Господ да ти е на помощ — рече той. — По време на брака ми с Тина наистина ползвах кола и шофьор. Съвсем честно ви заявявам, че никога не съм установявал, нито съм поддържал каквито и да било отношения с различните шофьори, които ме обслужваха. Ако твърдите, че единият от похитителите е бил някой от тях, ще ви повярвам, но съм изненадан. Идеята, че след като съм видял снимката му във вестниците, би трябвало да го разпозная, е просто смешна.