— Значи не отричате, че го познавате? — попита Самърс.
— Вие винаги можете да ми кажете, че еди-кой си ме е возил от време на време преди години, ала аз не бих могъл нито да отрека, нито да потвърдя това. А сега си вървете!
— Ще проверим записките на Лукас: те съдържат бележки за няколко години — отвърна Самърс и се изправи. — Мисля, че той е бил ваш шофьор далеч по-често, отколкото сте склонен да потвърдите. Което ме кара да се запитам какво ли друго криете. Но ние ще го разберем, господин Станфорд. Мога да ви обещая това със сигурност.
54
— Сега слушай внимателно — каза Анджи на Кати в девет сутринта в събота. — С кашлицата и плача си ти ме държа будна почти цялата нощ и сега съм направо като болна. Не ми се стои затворена като в кафез тук през целия ден, а не мога да ти запуша устата, защото както кашляш, ще вземеш да се задушиш. Така че ще дойдеш с мен. Вчера ти купих дрехи, но обувките не ти стават. Много са малки. Затова ще се върнем в магазина, аз ще вляза да ги сменя с по-голям номер, а ти ще кротуваш на пода в микробуса и да не си гъкнала! Ясно ли е?
Кати кимна уплашено. Анджи я облече в блузка с поло яка, кадифено гащеризонче и яке с качулка. Късата й тъмна коса залепна по челото и бузките, все още влажна от душа. Допълнителната лъжица сироп за кашлица вече я караше на сън. Толкова много й се искаше да си говори с Кели, но разговорите със сестра й бяха забранени. Ето защо Анджи я бе ощипала толкова силно вчера.
„Мамо, татко — шепнеше Кати в мислите си. — Искам вкъщи. Искам при вас.“
Знаеше, че трябва да се стегне и да не плаче повече. Нямаше намерение да плаче, но когато заспиваше и протягаше ръчичка, за да хване ръката на Кели, установяваше, че сестричката й не е там. После осъзнаваше, че не е в своето легло и че мама няма да дойде, за да провери дали са завити. И тогава вече не можеше да спре сълзите.
Обувките, които Анджи бе купила, бяха много малки. Те стягаха на крачетата й и не приличаха на гуменките с розови връзки или на официалните обувки, които носеше на рождения си ден. Може би, ако беше много добро дете и не плачеше, ако се опиташе да не кашля и да не говори с близначката си, мама щеше да дойде и да я заведе у дома. А пък истинското име на Мона беше Анджи. И мъжът не бе Хари, а Клинт. Така го наричаше понякога Анджи.
„Искам да си отида вкъщи“, повтаряше си Кати и сълзите отново напълниха очите й.
— Не започвай пак да ми цивриш — предупреди я Анджи, отвори вратата и поведе Кати за ръка към паркинга. Навън валеше силно и тя остави куфара, за да й сложи качулката на главата. — Само да не се простудиш още повече — промърмори жената. — Достатъчно болна си вече.
Тя занесе големия куфар до колата и накара Кати да легне на възглавница на пода, като я покри с едно одеяло.
— Ама че история. Трябва да ти купя детска седалка. — Тя въздъхна. — Боже, ти ми носиш повече тревоги, отколкото радости.
Затръшна задната врата, седна на мястото на шофьора и завъртя ключа.
— От друга страна пък, аз винаги съм искала да имам дете — продължи да се говори сама. — Точно това ме вкара и предишния път в неприятности. Мислех, че онова хлапе наистина ме харесва и иска да остане с мен. Почти побеснях, когато майка му си го взе. Казваше се Били. Беше сладък и все се смееше. Не като теб. Ти все плачеш и хленчиш! Аман от теб!
Кати разбираше, че Анджи вече не я харесва. Сви се на пода и пъхна палеца си в устата. Правеше го, когато беше бебе, а след като порасна, спря. Ала сега не можеше да се въздържи — така й бе по-лесно да не плаче.
Анджи излезе от паркинга на мотела и заяви:
— Само в случай че се интересуваш, кукличке, намираш се в Кейп Код. Тази улица води към доковете, откъдето тръгват лодките и яхтите за Мартас Вайнярд и Нантъкет. Веднъж ходих в Мартас Вайнярд с едно момче. Доста го харесвах, но така и повече не се видяхме. Господи, ще ми се сега да му се похваля, че пак съм тук, но този път с един милион кинта в куфара! Ще го шашна, нали?
Кати усети, че колата направи завой.
— Мейн стрийт, Хаянис — не спираше да говори Анджи. — Няма толкова хора, колкото ще надойдат само след няколко месеца. Но тогава ние ще сме на Хаваите. Там вероятно е по-безопасно, отколкото във Флорида.