Той спря пред алеята, водеща към къщата на Франклин Бейли в пет часа и пет минути, остави двигателя включен, за да е сигурен, че колата ще остане топла и приятна за голямата клечка, и се отдаде на представата за парите — неговата част от откупа.
Предната врата на красивата къща в стил Тюдор се отвори. Лукас изскочи навън и разтвори със замах задната врата на колата за своя клиент. Една от неговите малки любезности бе, че предната седалка винаги беше дръпната възможно най-напред, така че да осигури максимално място за краката на пътника отзад.
Бейли — мъж с посребрена коса към седемдесетте, едва-едва поздрави. Изглеждаше разстроен. Когато колата тръгна, той нареди:
— Лукас, завий по Олд Удс Роуд. Искам да видя дали полицаите все още са там.
Лукас почувства как гърлото му пресъхна. „Какво караше Бейли да иска да мине оттам?“ — зачуди се той. Клиентът му не беше от зяпачите. Сигурно имаше причина. Разбира се, Бейли беше голяма клечка в града, напомни си Лукас. По едно време дори беше кмет. Фактът, че щеше да се появи там, едва ли щеше да привлече внимание към лимузината, с която бе. От друга страна, Лукас винаги вярваше на студените тръпки, които го побиваха, когато бе в близост до обхвата на полицейския радар или до представителите на закона. А в момента направо го втрисаше.
— Както наредите, господин Бейли. Но защо трябва да има ченгета на Олд Удс Роуд?
— Очевидно не си гледал новините, Лукас. Тригодишните близначки на семейството, което се пренесе преди известно време в старата къща на Кънингам, са били отвлечени миналата нощ.
— Отвлечени? Вие се шегувате, сър.
— Щеше ми се да е така — отговори намръщено Франклин Бейли. — Досега нищо подобно не се е случвало в Риджфийлд. Срещал съм семейство Фроли няколко пъти и много ги харесвам.
Лукас измина двете пресечки, сетне зави по Олд Удс Роуд. Полицейските ограждения бяха пред къщата, в която преди осем часа той и Клинт влязоха и откраднаха децата. Въпреки безпокойството и чувството, че за него би било по-безопасно да не се мярка наоколо, той не можеше да престане да си мисли: „Само ако знаехте кой е тук, хапльовци такива!“.
Пред къщата на Фроли имаше паркирани микробуси на медиите. Двама полицаи стояха край жълтите ленти, за да попречат, на който и да е да тръгне по алеята към къщата. Държаха бележници в ръце.
Франклин Бейли отвори задния прозорец и моментално бе разпознат от дежурния сержант, който започна да му се извинява, че не може да му позволи да паркира.
Бейли рязко го прекъсна.
— Нямам намерение да паркирам, Нед. Но може би ще мога да бъда полезен. В седем имам среща и работна закуска в Ню Йорк и ще се върна към единадесет. Кой е вътре? Марти Мартинсън?
— Да, сър. И ФБР.
— Знам как стават тези работи. Предай на Марти визитката ми. Слушах новините половината нощ. Семейство Фроли са нови в града и изглежда, нямат близки роднини, на които да разчитат. Кажи на Марти, че ако мога да помогна, като лице за контакт с похитителите, аз съм на разположение. Кажи му, че помня как по време на отвличането на детето на Линдберг4, един професор е предложил да бъде лице за контакт и говорил с похитителите.
— Ще му предам, сър. — Сержант Нед Бейкър взе визитната картичка и си отбеляза нещо в бележника. След това с извинителен тон обясни: — Трябва да записвам името на всеки, който минава оттук, сър. Няма как, служба. Сигурен съм, че разбирате.
— Няма нищо, всичко е наред.
Полицаят погледна към Лукас.
— Може ли да видя шофьорската ви книжка?
Лукас се усмихна със своята нетърпелива да услужи, подмазваческа усмивка.
— Разбира се, сержант, разбира се.
— Мога да гарантирам за Лукас, той е мой шофьор от години.
— Заповедите трябва да се изпълняват стриктно, сър. Сигурно сте наясно и с това.
Сержантът прегледа документите на Лукас, като същевременно го огледа внимателно. Безмълвно върна книжката и си записа нещо в бележника.
Франклин Бейли затвори прозореца и се облегна назад.
— Добре. Да вървим, Лукас. Това вероятно беше напразен опит, но кой знае защо имам чувството, че трябваше да го сторя.
— Мисля, че беше прекрасен жест, сър. Никога не съм имал деца, но мога да си представя как се чувстват бедните им родители в този момент.
4
Най-прочутото престъпление на ХХ в. — отвличането и убийството на невръстното бебе на семейство Линдберг. Чарлс Линдберг е прочут авиатор, първият човек прелетял Атлантическия океан със самолет от Ню Йорк до Париж през 1972 г. Първородният му син Чарлс-младши, едва 20-месечно бебе, е бил отвлечен, но след плащането на откупа тялото на детето е намерено в близката гора след няколко месеца. През 1935 г. Бруно Рихард Хауптман е обвинен и осъден на смърт на електрическия стол за това престъпление. — Б.пр.