Лайла ахна. Бе очаквала да види жената, която бе купила дрешките. Сега пред нея стоеше един як, масивен, но отпуснат мъж, който я гледаше подозрително.
За Клинт облекчението, че пред него не стоят полицаи, бе заменено от страха, дали това не е някакъв капан. Тази жена можеше да е ченге под прикритие, което души наоколо, реши той. „Не показвай, че си нервен — нареди си. — Ако съм чист и няма от какво да се притеснявам, трябва да се държа любезно.“
Затова се насили да изобрази нещо като усмивка на лицето си.
— Здравейте.
Какво му има на този човек! Да не е болен, помисли си Лайла. Поти се толкова обилно!
— Да. Всъщност, от Анджи разбрах, че децата имат разлика около годинка. Но са почти еднакви на ръст. Майката ги обличала еднакво като близнаци. Защо не оставите блузките? Ще пращам колет на Анджи и мога да ги сложа вътре.
— Добре, благодаря. Няма проблем.
Точно тогава иззвъня телефонът.
— Е, тогава довиждане — рече Клинт и побърза да вдигне. — Здрасти — поздрави, без да изпуска Лайла от очи. Тя тъкмо бе сложила ръка на дръжката на вратата.
— Защо не отговаряш на мобилния, като ти звъня? Обадих ти се поне десетина пъти — излая познат глас.
Беше Пайд Пайпър.
Заради Лайла Клинт се опита да говори спокойно.
— Не тази вечер, Гас — рече той. — Наистина искам да си почина.
Лайла отвори бавно вратата, надявайки се да подслуша повече от разговора. Но нямаше начин да се забави повече, пък и наистина бе нахлула тук като първа глупачка. Джим Гилбърт й бе казал, че Анджи гледа деца. Беше съвсем естествено майката да я помоли да вземе някои допълнителни дрешки. Сега беше мокра до кости и изхарчи излишни пари за тези блузки, мислеше си, докато бързаше към колата си.
— Кой е там при теб? — попита Пайд Пайпър.
Клинт изчака Лайла да мине покрай прозореца и едва тогава отговори.
— Анджи изчезна с детето. Реши, че е не безопасно да остане тук. Взе и телефона. Платила е дрешките за децата с моята кредитна карта. Някаква жена от магазина току-що дойде тук, за да ги смени, защото били дефектни. Не знам дали казва истината или не. Трябва да измисля какво да правя. Дори не знам къде е Анджи.
Клинт чу как Пайд Пайпър си пое дълбоко въздух и разбра, че е ядосан. Също като него.
— Спокойно, Клинт. Смяташ ли, че Анджи ще ти се обади отново?
— Така мисля. Тя ми вярва. Дава си сметка, че има нужда от мен.
— Но ти не се нуждаеш от нея. Какво ще стане, ако й кажеш, че някакво ченге е идвало да я търси?
— Ще се побърка от страх и ужас. Ще изпадне в паника.
— Тогава точно това й кажи. Уреди си среща с нея. И помни — онова, което стори на Лукас, може да направи и на теб.
— Да не мислиш, че не съм се сетил, по дяволите!
— Е, докато мислиш по този въпрос, не забравяй, че ако детето е все още живо, може да те идентифицира.
57
— Винаги идва момент, когато човек се предава, Маргарет — каза съчувствено и нежно доктор Харис в ранния съботен следобед. Беше към един, когато двете с Кели я събудиха.
Маргарет седеше в леглото, а момиченцето се бе сгушило в нея.
— Какво ми дадохте, за да ме упоите така? Спала съм цели дванадесет часа.
— Даваш ли си сметка колко сън си загубила през изминалата седмица? — Тонът на доктор Харис беше благ, но очите й внимателно я наблюдаваха. Маргарет е толкова слаба, мислеше си тя, и ужасно бледа. — Дори сега не исках да те будя, но се обади агент Карлсън. Смята да намине. Стийл пътува насам и ме помоли да те събудя.
— От ФБР вероятно искат да разберат защо изчезнах миналата нощ. Навярно си мислят, че съм луда. След като ти си тръгна вчера, се обадих на агент Карлсън. Развиках се, че Кати е жива и той е длъжен да я намери. — Маргарет придърпа Кели и я прегърна силно. — После отидох в магазина, откъдето купих рокличките, и направо нападнах управителката. Просто загубих ума и дума, това е.
— Спомняш ли си нещо? Къде отиде, след като напусна магазина? — попита доктор Харис. — Снощи каза, че в паметта ти няма никаква следа. Бяло петно.
— Наистина карах, без да мисля, автоматично, докато не видях табелата за Кейп Код. Тогава сякаш се събудих и осъзнах, че трябва да се върна. Беше ме обзело невероятно спокойствие. Бедният Стийл, има си достатъчно тревоги и без жена му да си губи ума.
Доктор Харис си припомни какво отчаяние обзе Стийл миналата нощ, когато се прибра към осем и научи, че Маргарет е изчезнала.