Но дори чудесно приготвената сьомга, сервирана с бутилка първокласно вино „Шато Шевал Бланк“, не успяха да го успокоят и отпуснат. Седмата годишнина от сватбата му с Милисент се падаше следващата сряда. В тяхното предбрачно споразумение бе записано, че ако се разделят или разведат официално преди тази годишнина, той няма да получи нищо. Ако бракът им продължи и след седмата година, Грег можеше да се надява на двадесет милиона долара, дори ако някой ден след това всеки поемеше по собствен път.
Първият съпруг на Милисент беше починал. Вторият й брак бе твърде кратък. Тя бе изненадала третия си съпруг с документи за развод само няколко дни преди седмата годишнина. Оставаха му още четири дни, мислеше Грег. Дори в добре проветрената прохладна стая започна да се поти при мисълта какво го чака при евентуална катастрофа.
Грег беше сигурен, че Милисент си играе с него като котка с мишка. През последните три седмици тя пътуваше из Европа и гостуваше на високопоставените си приятели, но във вторник му се обади от Монако, за да се поинтересува какво отношение е взел към изплащането на откупа.
— Истинско чудо е, че двадесет други деца на наши служители все още не са отвлечени — каза му тогава Милисент. — Ти си проявил здрав разум. Поздравявам те.
„А когато излизаме заедно, изглежда, че й е приятно с мен“, помисли си Грег и се напъна да си внуши достоверността на това впечатление.
— Като се имат предвид корените и произхода ти, направо е удивително, че си успял толкова много да се ошлайфаш — казваше му подигравателно жена му.
Бе се научил да приема язвителните й думи с усмивка. Много богатите са различни. Беше го разбрал, откакто се ожени за Милисент. Бащата на Тина беше богат, но бе спечелил парите си сам. Той живееше охолно, но начинът му на живот бе като пламъчето на свещичка пред светлината на звезда, в сравнение с този на Милисент. Тя можеше да проследи своето родословно дърво чак до Англия преди отплаването на „Мейфлауър“22. И както презрително подчертаваше, за разлика от ордите недоказани аристократи с „добро“ потекло, нейното семейство поколение след поколение винаги бе имало пари. Много, много пари.
Щеше да е ужасно, ако жена му по някакъв начин научеше за любовните му авантюри. Стараеше се да е дискретен, мислеше си той, но ако тя открие само една, с него ще бъде свършено. Ще настъпи краят.
Пиеше третата си чаша вино, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Милисент.
— Грег, не бях съвсем честна с теб.
Той усети как устата му пресъхва.
— Не знам какво имаш предвид, скъпа — отвърна, надявайки се гласът му да звучи искрено и изненадано.
— Ще бъда откровена. Мислех си, че може би ме мамиш, а аз просто не мога да понасям това. Но след като здравният ти картон е чист — тук Милисент се засмя, — когато се върна, трябва да отпразнуваме седмата годишнина от брака ни и да решим къде ще вдигнем тост за следващите седем?
Този път нямаше нужда Грег Станфорд да сдържа вълнението в гласа си.
— О, скъпа!
— Връщам се в понеделник. Аз… Аз наистина те обичам, Грег. До скоро.
Той бавно затвори телефона. Значи, както бе подозирал, Милисент го бе следила. Инстинктът, който го накара да спре да се вижда с жени през последните няколко месеца, си бе истински късмет.
Сега нищо не можеше да застане на пътя му към честването на седмата годишнина. Това беше върхът, кулминацията на всичко, за което бе работил през целия си живот. Бе наясно, че много хора се чудеха дали Милисент смята да остане с него. Дори „Ню Йорк Поуст“ бе пуснал статия под заглавие „Познайте кой е затаил дъх в очакване?“. Но с Милисент зад гърба позициите му в борда се затвърдяваха. Щеше да е първи в списъка за главен изпълнителен директор.
Грег Станфорд се огледа из стаята, плъзна поглед по стените, персийския килим и старинните мебели.
— Ще направя и невъзможното, за да не загубя всичко това — произнесе на глас той.
62
През изминалата седмица, която изглеждаше безкрайна, на Маргарет й се струваше, че агентите Тони Риалто и Уолтър Карлсън й станаха приятели, макар да не забравяше, че са представители на закона.
При появата им днес умората и загрижеността, които прочете в очите им, й дадоха известна утеха. Знаеше, че тези мъже приемат болезнено провала си да спасят Кати, както лично, така и професионално.
22
Корабът, с който са пристигнали първите сто и двама заселници от Англия. Те са тръгнали на 6 септември 1620 година от Плимут и след два месеца плаване са акостирали в Кейп Код на 11 ноември същата година. — Б.пр.