— Аз съм права, господин Карлсън.
— … то тогава Кати е в ръцете на жена, склонна към насилие.
— И аз съм на това мнение. Но още повече ме безпокои фактът, че тя е много болна. Нали видяхте какво направи Кели с куклата на сестра си. Отнесе се с нея все едно има температура — сложи мокра кърпа върху челото й. Маргарет прави понякога така, когато някое от момиченцата изгаря от треска.
— Някое от тях? Искате да кажете, че не боледуват едновременно?
— Е, те все пак са две отделни същества. И за да продължа по темата, трябва да ви осведомя, че снощи Кели често кашляше, но тя не е настинала. Няма физиологична причина за кашлицата й, просто се идентифицира с Кати и се държи като нея. И аз много се страхувам, че Кати е сериозно болна.
— Докторе…
Те погледнаха Маргарет, която влезе в стаята.
— Кели ли каза нещо? — попитаха едновременно.
— Не, но ви моля да останете при нея със Стийл. Агент Карлсън, искам да кажа, Уолтър, ще ме закарате ли до магазина, откъдето купих рокличките на момиченцата? Думите на продавачката не ми излизат от главата, непрекъснато мисля и мисля. Вчера се държах почти като луда, защото знаех, че някой измъчва Кати. Но трябваше да говоря с продавачката. Тя със сигурност е усетила нещо нередно в поведението на жената, която е купила дрешки за близнаци малко преди мен. Вчера момичето имаше свободен ден и не бе на работа, но ако не я намеря и днес, ала вие сте с мен, не ще посмеят да ми откажат нейния телефонен номер и адреса.
Карлсън стана. Познаваше изражението върху лицето на Маргарет. То бе като на фанатик самоубиец, решен да изпълни мисията си.
— Да вървим — каза той. — Няма значение къде ще бъде продавачката. Ще я намерим и ще говорим с нея, очи в очи.
67
Пайд Пайпър се обаждаше на Клинт на всеки половин час. Петнадесет минути след разговора с Анджи той отново позвъни.
— Чу ли се с нея? — попита.
— Да. Тя е в Кейп Код — осведоми го Клинт. — Смятам да отлетя до Бостън, да наема кола, после ще отида при нея.
— Къде е отседнала?
— Скрила се е в някакъв мотел в Чатам. Вече е налетяла на някакво ченге.
— Кой е мотелът?
— Казва се „Раковина и дюна“.
— Какво смяташ да правиш, когато се срещнете?
— Точно същото, което и ти. Слушай, шофьорът на таксито надува клаксона. Не може да мине през портата.
— Тогава действай! Желая ти късмет, Клинт.
Пайд Пайпър прекъсна връзката, изчака малко и набра номера на службата за частни полети.
— До час искам самолет от Тетерборо. Ще се приземим на летището близо до Чатам в Кейп Код — нареди той.
68
През целия ден на шейсет и четири годишната Елси Стоун не й остана и минутка да прегледа вестника. Работата й в „Макдоналдс“, близо до търговския център на Кейп Код, не й позволяваше и крак да подвие, камо ли да чете, а тази събота трябваше да мине и през къщата на дъщеря си в Ярмаут, за да вземе шестгодишната си внучка. Двете с Деби се разбираха отлично и бяха като „дупе и гащи“, както обичаше да казва Елси, така че тя с удоволствие приемаше да гледа детето.
Елси следеше с интерес отвличането на близнаците Фроли. Мисълта, че някой може да отвлече нейната Деби и сетне да я убие, бе толкова ужасяваща, че дори не й позволяваше да се промъкне. Поне семейство Фроли си върнаха едното момиченце, мислеше си тя. Мили боже, но колко ли им беше мъчно, как ли страдаха горките хора?!
Когато двете с Деби пристигнаха в дома й в Хаянис, се захванаха да правят курабийки.
— Как е твоята въображаема приятелка? — попита Елси внучката си, докато сипваше с лъжица от шоколадовото тесто в тавата за печене.
— О, бабо! Ти си забравила. Вече нямам въображаема приятелка. Имах, когато бях малка — поклати с укор глава Деби, при което светлокестенявата й коса се разлюля над раменете.
— Тъй де, вярно. — Около очите на Елси се образуваха бръчици, когато се усмихна. — Сетих се за въображаемото ти другарче, защото днес в ресторанта видях едно малко момченце. Казваше се Стиви и си имаше въображаема приятелка на име Кати.
— Смятам да направя тази курабийка голяма — обяви Деби.
Всяко чудо за три дни, помисли си Елси. Свърши се с интереса й към въображаемото другарче. Странно защо това момченце не й излизаше от ума. Майката сякаш много бързаше. Не даде на бедното дете да си изяде сандвича.
Когато пъхнаха тавата във фурната, тя каза:
— Браво, Деб. А сега, докато се пекат, баба ще поседне малко да си прочете вестника. Ти можеш да си оцветяваш книжката с картинки.