Приличаше на луда. Нищо чудно, че видът й накара жената да заключи вратата, помисли си Маргарет, но моментално забрави как изглежда, когато влезе в дневната и видя свитата на дивана фигура. Лайла носеше любимия си проскубан халат и бе завита с одеяло. Краката й бяха вдигнати на отоманката и пиеше горещ чай. Тя вдигна очи и моментално позна Маргарет Фроли.
— Госпожо Фроли! — възкликна, сетне се наведе да остави чашата на масичката.
— Моля ви, не ставайте — спря я Маргарет. — Извинете ме, че нахлух по този начин, но трябва да говоря с вас. Помните ли какво ми казахте, когато купувах рокличките за рождения ден на близначките?
— Лайла ни разказа всичко — намеси се госпожа Джаксън. — Всъщност тя искаше да отиде в полицията, но моят приятел Джим Гилбърт, който познава човека, за когото дъщеря ми говореше, я посъветва да не го прави.
— Госпожице Джаксън, защо искахте да отидете в полицията и какво възнамерявахте да им кажете? — Тонът на Уолтър Карлсън изискваше незабавен и точен отговор.
Лайла премести поглед от него към Маргарет. Видя стаената надежда в очите й. Тъй като знаеше, че ще я разочарова, се обърна и отговори на Карлсън.
— Онази вечер казах на госпожа Фроли, че продадох дрешки за тригодишни близнаци на жена, която не знаеше кой номер носят децата. След отвличането издирих името й, но тогава, както каза и майка ми, Джим, който е пенсиониран детектив, ме убеди, че не си заслужава да съобщя това в полицията. Поне той така мислеше. — Тя погледна Маргарет. — Днес сутринта, когато разбрах, че вчера сте идвали в магазина да ме търсите, реших, че трябва да говоря с жената през обедната си почивка.
— Вие знаете къде живее тя? — попита, въздъхвайки тежко Маргарет.
Управителката на магазина твърдеше, че Лайла се оправдала с някаква глупава задача, която трябвало да свърши, помисли си навъсено Карлсън.
— Името й е Анджи. Живее с пазача на голф клуба в бунгалото на територията на клуба. Бях си подготвила история за оправдание — казах, че блузките, които съм й продала, са дефектни. Но пазачът ми обясни каква е работата. Анджи била бавачка и я наели да отиде до Уисконсин с някаква майка и двете й деца. Децата всъщност не били близначета, а породени, едно след друго. Майка им вече пътувала, когато установила, че е забравила един от куфарите и се обадила на Анджи да купи някои неща. Ето защо не е била сигурна за размера на дрешките. Нали разбирате?
Неочаквано краката на Маргарет се подкосиха и омекнаха, тя се свлече на стола срещу дивана. Задънена улица, няма изход, помисли си. Това беше единственият шанс. Затвори очи и за пръв път почувства как надеждата, че ще намери Кати, преди да е станало прекалено късно, започва да я напуска, започва да се изпарява.
Уолтър Карлсън обаче не бе удовлетворен от чутото.
— Когато отидохте там, видяхте ли някакви следи, че в къщата е имало деца, госпожице Джаксън?
Лайла поклати глава.
— Къщичката е доста малка — дневна, трапезария, от лявата страна отделена от кухненския блок с преграда. Вратата към спалнята беше отворена. Сигурна съм, че мъжът беше сам. Жената като че ли бе заминала набързо — не беше много подредено.
— Този Клинт нервен ли беше? — продължи да пита Карлсън.
— Джим Гилбърт познава пазача и приятелката му — намеси се майката на Лайла. — Затова ни каза да зарежем тази работа.
Безполезно е, мислеше си Маргарет. Безполезно и безнадеждно. Чувстваше как напрежението в тялото й се сменя с тъпа болка. „Искам да се прибера у дома — помисли си вяло. — Искам да ида при Кели.“
Тогава момичето отговори на въпроса на Карлсън.
— Не, не бих казала, че Клинт, или както му е името, беше нервен. Наистина се потеше много, но може би е от онези яки мъже, които просто естествено се потят. — Лицето й придоби изражение на погнуса. — Приятелката му сигурно го полива с цяла каса дезодорант. Вонеше на умрял плъх.
Маргарет я загледа втренчено.
— Какво казахте?
Лайла се почувства неудобно.
— Госпожо Фроли, извинете. Не исках да прозвучи непочтително. Съжалявам, че не мога да ви помогна.
— Но вие го направихте! — извика Маргарет и лицето й неочаквано се съживи. — Вие току-що го направихте!
Тя скочи от стола, обърна се към Карлсън и веднага видя, че той също бе осъзнал важността на изпуснатата от Лайла на пръв поглед маловажна забележка.