— Не. Баща ми беше много сръчен, имаше златни ръце. Беше и добър учител — обясни Стийл. Гласът му издаваше колко е уморен. — Прекарвал съм по цяла нощ седмици наред, за да извърша основните ремонти. Вероятно съм най-добрият клиент на „Хоум Депос“6.
— А транспортната фирма, която сте използвали за пренасянето? — беше следващият въпрос на Карлсън.
— Наехме свободни от дежурство полицаи — отвърна Стийл и за миг леко се усмихна. — Всички имат деца. Дори ми показаха снимките им. Някои от тях са на възрастта на нашите момиченца.
— А какво ще кажете за колегите, с които работите?
— В тази компания съм от три месеца. Си Еф Джи Уай е инвестиционна фирма, занимава се с пенсионни фондове.
На Карлсън направи впечатление фактът, че преди да роди близнаците, Маргарет бе работила като обществен защитник в Манхатън.
— Госпожо Фроли, възможно ли е някой от хората, които сте защитавали, да ви има зъб?
— Не мисля — отвърна тя, но след миг се поколеба. — Имаше едно момче, което осъдиха до живот. Умолявах го да се съгласи на споразумение с обвинението, но той отказа и когато беше признат за виновен, съдията наложи максималното възможно наказание. Докато го отвеждаха, семейството му ме обиждаше с неприлични думи.
Странно, помисли си тя, докато наблюдаваше как Карлсън си записва името на въпросния подсъдим. Не чувстваше нищо, просто бе вцепенена. Нищо друго, само вцепенение.
В седем часа, когато светлината започна да се промъква през спуснатите капаци на прозорците, Карлсън стана.
— Настоявам да поспите малко. Колкото по-ясен е умът ви, толкова по-полезни ще бъдете за нас. Аз ще остана тук. Обещавам да ви уведомя веднага щом похитителите се обадят. Вероятно няма да е зле да направите и изявление пред медиите. Идете във вашата стая, но не приближавайте до стаята на момиченцата. Екипът от криминалисти все още работи там.
Стийл и Маргарет кимнаха безмълвно. Телата им бяха натежали от умора, но станаха и прекосиха всекидневната към стълбището.
— Казват истината — рече уморено Карлсън на Мартинсън. — Залагам си главата, че тези хора нямат никакви пари. А това ме кара да се чудя дали искането за откуп не е измама. Може би похитителят просто иска децата и се опитва да ни преметне, като отвлече вниманието ни с този откуп.
— И на мен ми мина подобна мисъл — съгласи се Мартинсън. — Повечето писма за откуп предупреждават родителите да не звънят в полицията, нали? Тук обаче няма такова нещо.
— Точно така. Само се моля на бога бедните дечица да не пътуват вече в някой самолет за Южна Америка.
8
В петък сутринта отвличането на близначките Фроли беше водещата новина по цялото Източно крайбрежие, а до ранния следобед се превърна в събитие номер едно в националните медии. Снимката от рождения ден на двете тригодишни момиченца с ангелски личица и дълги руси къдрици, облечени в кадифени сини роклички за празника, бе показана по телевизионните новинарски канали и отпечатана във вестниците в цялата страна.
В дневната на улица Олд Удс Роуд 10 бе създаден импровизиран команден център. В пет следобед на телевизионния екран се появиха Стийл и Маргарет. Бяха пред своя дом и призоваха похитителите да се грижат за децата им и да им ги върнат невредими.
— Ние нямаме пари — умолително произнесе Маргарет. — Но наши приятели ни звънят през целия ден и ни предлагат помощта си. Вече са събрани почти двеста хиляди долара. Навярно сте ни сбъркали с хора, които имат възможност да платят осем милиона. Ние няма откъде да ги вземем. Но на колене ви моля да не наранявате децата! Върнете ни ги! Със сигурност ще получите двеста хиляди в брой.
Стийл, прегърнал през раменете Маргарет, допълни:
— Моля ви, свържете се с нас. Трябва да знаем дали дъщерите ни са живи.
След тях думата взе капитан Мартинсън.
— Ще изпишем на екрана телефона и факса на Франклин Бейли, бившия кмет на този град, който заемаше поста доста дълго време. Ако се страхувате да се свържете със семейство Фроли, моля, обадете се на него.
Но минаха петък вечер, после събота и накрая неделя, без някой от похитителите да се обади.
В понеделник сутринта, докато водеше шоуто си „Тудей“, чиято днешна тема бе отвличането на деца, и интервюираше събеседника си — агент на ФБР в оставка, Кати Курик7 бе прекъсната в ефир. Тя млъкна насред задаването на въпроса, притисна ръката си към слушалката, лицето й се напрегна, докато слушаше, и неочаквано заяви:
7
Американска журналистка (р. 1957 г.) водеща шоуто Тудей в Си Би Ес от 15 години. — Б.пр.