При звука на гласа й Пайд Пайпър рязко обърна глава. Но още преди да зърне кльощавата жена с права кестенява коса, разпозна агресивния, дрезгав глас, който бе чул по телефона.
Забоде нос в менюто. Знаеше, че не е сбъркал. Това беше тя — Анджи.
76
Офисът на фирмата за почистване „Рилайъбъл“ се намираше в мазето на къщата на Стан Шафнър. Час след разговора с Джед Марти Мартинсън реши, че трябва да поговори още веднъж с Шафнър. Прегледа показанията, дадени от двамата синове на Стан и от дългогодишните му работнички — жените, които бяха свършили истинската работа по миенето, бърсането на прах и лъскането в дома на семейство Фроли. Всичките свидетелстваха, че докато са били в къщата, никой външен човек не е влизал.
Когато Марти препрочете показанията на служителките на Шафнър, веднага забеляза един пропуск. Никоя от разпитаните не споменаваше, че Стан е наминал, докато са чистели, макар че лично той бе признал, че е направил обичайната си проверка. Ако не смятаха, че е важно да споменат шефа си, беше ли възможно, без да искат, да пропуснат и някой друг? Марти реши, че един личен разговор очи в очи си заслужава усилието.
Стан Шафнър отвори вратата. Той беше нисък, но видимо як мъж в края на петдесетте години, с буйна коса с цвят на морков и живи кафяви очи. Създаваше впечатлението, че вечно бърза. Марти отбеляза, че е облечен с дебело яке за навън. Или се готвеше да излиза, или току-що се бе прибрал.
Веждите му се вдигнаха учудено, когато разпозна посетителя си.
— Влизай, Марти, или трябва да те наричам капитан?
— Марти стига, Стан. Ще ми отделиш ли няколко минути? Няма да те бавя, виждам, че ще излизаш.
— Нищо подобно, върнах се преди три минути. През остатъка от деня ще си стоя тук. Соня ми е оставила бележка, че телефонът е звънял през целия следобед. Налага се да отговоря на съобщенията и да събера поръчките.
Докато Марти го следваше по стълбите към мазето, благодари на съдбата, че жената на Стан не си бе вкъщи. Тя беше всеизвестна бъбрица и клюкарка и устата, й не млъкваше. Щеше да го засипе с въпроси как върви разследването.
Стените на офиса бяха облицовани с чворести борови дъски, които му напомниха на стаята за почивка на баба му. Голямата коркова дъска за закачане на бележки бе набодена с рисунки и снимки от разни ситуации, възникнали при почистването на къщите.
— Имам няколко нови, Марти — похвали се Стан. — Наистина са смешни. Хвърли им един поглед!
— Не сега — отказа Марти. — Стан, трябва да говорим за къщата на Фроли.
— Добре, но твоите момчета ни разпънаха на кръст след отвличането.
— Знам, но има някои неща, които трябва да уточним. Проследяваме всяко противоречие, без значение колко е обикновено. Влизаш ми в положението, нали?
— Да, разбира се. Надявам се, не се съмняваш, че някой от моите хора те е излъгал. — Наеженият тон на Стан и начинът, по който могъщият му гръден кош неочаквано се развълнува, когато се изпъчи в стола си, напомниха на Марти за разярен наперен петел с накокошинени пера и гребен.
— Не, не подозирам твоите хора, Стан — увери го бързо той. — И най-вероятно следата, която се опитвам да открия, също е повече или по-малко задънена улица. Ще ти го изложа по-накратко — смятаме, че някой е наобиколил къщата и предварително е проучил в коя спалня спят близначките. Както знаеш, къщата е доста по-голяма, отколкото изглежда отвън. Има пет спални, всяка от които е подходяща за малки момиченца. И все пак нашият човек е знаел в коя точно стая са те. Семейство Фроли са се пренесли в къщата на другия ден, след като твоите хора са я почистили. Маргарет Фроли твърди, че никакви непознати не са идвали преди отвличането. Съмнявам се, че някой се е осмелил да се промъкне нелегално за оглед на мястото.
— Искаш да кажеш?…
— Искам да кажа, че похитителите са знаели къде точно да отидат на втория етаж. Смятам, че твоят персонал няма да излъже нарочно, но от друга страна, в показанията си ти ни каза, че към края на деня си минал да провериш как върви работата. А нито един от хората ти не го спомена.
— Сигурно са си мислели, че ги питаш дали някой външен човек не е влизал. Мен ме смятат за част от екипа. Нямам нищо против да говориш с всеки от тях отново. Скоро ще се върнат, за да вземат колите си.
— Знаеше ли някой от вас коя стая са избрали родителите за близначките?