Така че помолил Хамълтън да посрещне куриера на лентата. Щял да го познае, бил го виждал на летището с Ричи и преди. Хамълтън трябвало да каже паролата „Къщата е празна“, така куриерът щял да знае, че е безопасно да му предаде куфара с кокаина. Младежът съобщи също, че Ричи му наредил да скрие куфара в апартамента си и обещал през следващите дни да се свърже с него и да си прибере стоката.
Телефонът на Шон Уолш иззвъня. Той го отвори, чу съобщението и се обърна към Филбърн.
— Мейсън не е в апартамента си в Клифтън. Мисля, че пиленцето е отлетяло.
78
— Маргарет, и това може да се окаже невярна, заблуждаваща следа — предупреди агент Карлсън, докато караха към бунгалото на пазача Клинт Даунс.
— Не е така — настояваше тя. — Преди да изпадне в безсъзнание, Триш е усетила миризмата на пот, а нападателят бил едър мъж. Знаех си! Знаех си, че ако говоря с продавачката, ще науча нещо важно. Защо не го направих по-рано?
— От ФБР проверяват Даунс — успокои я Карлсън, докато преминаваха през центъра на Данбъри и се отправяха към голф клуба. — Скоро ще знаем дали е замесен в нещо. Но трябва да те предупредя, че ако не си е вкъщи, не можем да влезем в дома му, нямаме заповед. За да не губим време, помолих патрулна кола от Данбъри да ни чака направо там.
Маргарет не отговори. „Защо загуби толкова време, а не отиде веднага в магазина, за да говори с Лайла?“ — упрекваше се тя. Къде ли е сега тази жена Анджи? Дали Кати е с нея?
Над главите им облаците се бяха разбягали, издухани от свежия следобеден ветрец. Но вече минаваше пет и тъмнината настъпваше. Маргарет се обади вкъщи и научи от доктор Харис, че Кели отново е заспала. И че вероятно е била във връзка с Кати, защото кашляла силно.
Лайла Джаксън беше обяснила на Карлсън, че трябва да паркират пред портала за сервизната алея. Когато стигнаха, агентът нареди на Маргарет да го чака в колата.
— Ако този човек е свързан с отвличането, може да бъде опасен.
— Уолтър — каза твърдо Маргарет, — смятам да говоря с него и ще го направя, освен ако не ме спреш със сила. По-добре го приеми.
Патрулната кола спря зад тях и двамата полицаи слязоха, единият имаше сержантски нашивки на куртката си. Те изслушаха краткото обяснение на Карлсън за покупката на дрешките от „Абис“ и съвпадението между впечатлението на бавачката на децата в нощта на отвличането им от нападателя с описанието, което бе направила продавачката, дошла в дома на Клинт. И в двата случая ставаше дума за едър мъж, излъчващ силна миризма на пот.
И полицаите се опитаха да убедят Маргарет да чака в колата, но тъй като не успяха, й наредиха да стои зад тях, докато се уверят, че Клинт Даунс няма да окаже съпротива, ще ги пусне да влязат и ще отговори на въпросите им.
Когато стигнаха до бунгалото, на всички стана ясно, че предпазни мерки не са необходими. То беше съвсем тъмно. Отворената врата на гаража зееше и се виждаше, че вътре няма кола. Силно разочарована, Маргарет гледаше как полицаите минават от прозорец на прозорец и осветяват с фенерчетата си вътрешността на къщата. Бил е тук днес следобед около един часа, мислеше си тя. Само преди четири часа! Дали Лайла не го бе уплашила с посещението си? Къде можеше да е отишъл? Къде бе онази жена Анджи?
Маргарет влезе в гаража и светна лампата. Вдясно видя частите от кошарката, която Клинт бе разглобил и подпрял на стената. Размерът на матрака привлече вниманието й. Беше почти двойно по-голям от матрака за единична, стандартна кошарка. Дали е бил купен, за да спят на него две деца? Докато агентът от ФБР и двамата полицаи обикаляха около бунгалото, тя отиде до матрака и зарови лице в него. Леката позната миризма на течност за инхалации „Викс“ изпълни ноздрите й.
Обърна се рязко и извика на полицаите.
— Децата са били тук! Ето къде са ги държали! Но къде са отишли тези хора? Трябва да откриете къде са отвели Кати!
79
На летище „Логан“ Клинт се насочи право към агенциите за коли под наем. Ужасно притеснен, че няма да успее да наеме кола, ако Анджи е изпразнила картата му, той внимателно разгледа цените, преди да избере най-евтината агенция и най-евтината кола.
„Имам един милион в брой — мислеше си той, — но ако кредитната карта не стигне да платя за колата, ще се наложи да открадна някоя, за да се добера до Кейп.“
Но, слава богу, не се наложи.