— Имате ли карта на окръг Мейн? — попита Клинт.
— Ей ги там.
Служителят махна към рафта, на който бе подредена пълна колекция. Клинт прибра своето копие от фактурата и се отдалечи. Като внимаваше чиновникът да не види каква карта избира, той взе карта на Кейп Код и я мушна в якето си. Двадесет минути по-късно едва напъха тялото си в колата, голяма колкото пудриера. Включи лампичката над главата си и разгледа картата. Беше толкова далеч, колкото си спомняше — на около час и половина шофиране от Бостън. Дано да няма голямо движение по това време на годината, помоли се той.
Клинт запали колата. Анджи му бе подхвърлила, че е идвал в Кейп Код. Не забравя нищо тази жена, ей, помни като слон, помисли си той. Не й беше казал обаче, че е ходил там по работа с Лукас. Лукас бе замислил голям удар през уикенда, така че Клинт отседна в един мотел да изчака. Това му даде възможност да огледа добре мястото и да се запознае с околностите. Сетне ограбиха една къща в Остервил, спомни си Клинт. Предградието беше богаташко, но не взеха толкова, колкото очакваше Лукас. Всъщност за участието си Клинт получи някакви трохи. Ето защо този път настоя да делят по равно.
Клинт излезе от летището. Картата показваше, че трябва да завие наляво към тунела „Тед Уилямс“ и после да гледа табелите за Кейп Код. Ако се движи правилно, шосе 3 ще го заведе право до моста „Сейгамор“, мислеше си той. После според картата трябваше да се качи на Мид-Кейп Хайуей до шосе 137, което се пресичаше с шосе 28.
Харесваше му, че времето в Бостън е ясно. Така щеше да е по-лесно да следи знаците. От друга страна, ясното време можеше да се превърне в проблем по-късно, но не чак такъв, че да не може да се справи. Дали да не спре някъде и да телефонира на Анджи, запита се Клинт. Да я уведоми, че ще пристигне при нея около девет и половина?
Отново я прокле задето бе взела мобилните телефони със себе си.
Няколко минути след като излезе от тунела, Клинт забеляза табела за Кейп Код. „Всъщност може би е по-добре, че нямам телефон — помисли си той. — Анджи си е хитруша, макар и по своя ненормален начин. Току-виж решила, че ще й бъде по-лесно да се отърве сама от детето и да изчезне отново с парите, вместо да стои и да ме чака.“
Мисълта за подобно развитие на нещата го накара да натисне педала на газта до дупка.
80
През уикендите, когато бе възможно, Джефри Съсекс Банкс пътуваше от Бел Еър до дома си в Палм Спрингс, Калифорния. Тази събота обаче трябваше да остане в Лос Анджелис и когато се върна от партията голф в късния следобед, научи от икономката си, че един агент от ФБР го очаква.
— Даде ми тази визитна картичка, сър. Заповядайте — поднесе му я тя и добави: — Съжалявам.
— Благодаря ти, Кончита.
Беше наел Кончита и Мануел преди много години, по времето, когато се ожени за Тереза. Двойката мексиканци обожаваха жена му и когато осем месеца по-късно узнаха новината, че очаква близнаци, много се зарадваха. Скоро след това Тереза изчезна. Ала всички все още таяха надеждата, че един ден ключът ще се завърти в ключалката и Тереза отново ще се появи.
— Може би е изгубила паметта си, но някой ден най-неочаквано ще си спомни всичко и ще се върне вкъщи с вашите малки момченца. — Кончита често го повтаряше като молитва или утешение. Но добрата мексиканка знаеше, че щом агент на ФБР е тук, това означава или допълнителни въпроси във връзка с изчезването на Тереза, или, което бе още по-лошо, потвърждение, че са намерили останките й.
Джеф се приготви да чуе лоши новини, докато вървеше по коридора към библиотеката си.
Доминик Телеско бе от Главната квартира на ФБР в Лос Анджелис. Работеше като агент от десет години и често четеше статиите в бизнес страницата на „Ел Ей Таймс“ за Джефри Съсекс Банкс, международен банкер, филантроп, хубав мъж с високо положение в обществото, чиято млада бременна съпруга бе изчезнала преди седемнадесет години, докато отивала на курса си за обучение на бъдещи майки.
Телеско знаеше, че Банкс е на петдесет години. Значи, когато жена му е изчезнала, е бил на тридесет и две, колкото него сега, мислеше си агентът, докато гледаше през прозореца към игрището за голф. Интересно защо не се е оженил повторно? Жените сигурно му се лепят като мухи на мед.
— Господин Телеско?
Малко изненадан, че не бе чул домакина да влиза в стаята, агентът рязко се обърна.
— Господин Банкс, извинявам се. Просто наблюдавах как един играч направи чудесен удар и не ви чух да влизате.
— Обзалагам се, че знам кой е — рече Банкс с лека усмивка. — Повечето от нашите членове не успяват да уцелят дупка шестнадесет. Само един или двама могат да вкарат топка в нея. Моля, седнете.