Двамата мъже се изучаваха мълчаливо. Телеско имаше тъмнокестенява коса и очи, едра фигура и носеше строг костюм на тънки райета, с вратовръзка, разбира се. Банкс пък бе с риза за голф и шорти. Лицето му с аристократични черти беше загоряло от слънцето. Косата му — по-скоро сребриста, отколкото тъмноруса, бе започнала да оредява.
Телеско прецени, че поне на пръв поглед сведенията за притежаваната от Банкс рядка комбинация от авторитет и вежливост са верни.
— За съпругата ми ли става дума? — попита Банкс, преминавайки директно към въпроса.
— Да, сър. Тук съм по повод възможната връзка между нейния и един друг случай. Навярно сте чули за отвличането на близнаците Фроли в Кънектикът?
— Разбира се. Съобщиха, че едното от близначетата е било върнато.
— Така е. — Телеско не сподели с него, че в момента ФБР работеше по версията, че вероятно и второто дете е живо. — Господин Банкс, осведомен ли сте, че Норман Бонд — първият съпруг на жена ви, е в борда на директорите на Си Еф Джи Уай и че този борд гласува да се изплати откупът за момиченцата?
— Да. Знам, че Норман Бонд е в борда на тази компания.
Телеско не пропусна да забележи раздразнението в гласа на Банкс.
— Господин Банкс, Норман Бонд е наел на работа бащата на близначките — Стийл Фроли, и го е направил при доста необикновени обстоятелства. Трима други служители от компанията също са кандидатствали за този пост, но той е предпочел да назначи Фроли. Обърнете внимание, че Стийл Фроли е баща на еднолични близнаци и живее в Риджфийлд, Кънектикът. Норман Бонд и жена му Тереза са живели също в Риджфийлд, когато тя е родила еднолични близнаци.
Джеф Банкс пребледня като смъртник, цялата кръв се отдръпна от лицето му.
— Да не би да подозирате, че Бонд има нещо общо с отвличането на децата?
— Тъй като сте изразили известни съмнения към него във връзка с изчезването на съпругата ви, мислите ли, че Норман Бонд е в състояние да планира и извърши отвличане на деца?
— Норман Бонд е зъл човек — отвърна тъжно Банкс. — Абсолютно сигурен съм, че е отговорен за изчезването на жена ми. Той изпадна в луда ревност при новината, че Тереза отново е бременна с близнаци. След изчезването й животът ми сякаш спря. Не мога да го продължа, докато не науча какво точно се е случило с нея.
— Аз разследвах случая изцяло, сър. Няма никаква, ни най-малка улика, която да свързва Норман Бонд с изчезването на жена ви. Свидетели са го видели същата вечер в Ню Йорк.
— Свидетелите само си мислят, че са го видели в Ню Йорк по това време, или пък е наел някого да свърши работата вместо него. Казах го тогава, повтарям го и сега. Той е отговорен за случилото се с Тереза.
— Говорихме с него миналата седмица. Тогава Бонд нарече вашата съпруга „моята покойна жена“. Зачудихме се дали тези думи са просто случайна езикова грешка, или означават нещо повече.
— Неговата „покойна жена“ ли? — възкликна Джефри Банкс. — Прегледайте бележките си! През всичките изминали години този мъж не спираше да повтаря колко е убеден, че Тереза все още е жива и здрава, просто е избягала от мен, също както била избягала от него. Нито веднъж не е споменал, че е мъртва. Какво всъщност ме питате? Дали би отвлякъл децата на някой друг? На човек, който има това, което Бонд е искал, но не е получил? Бъдете сигурен, че би го сторил. Обзалагам се, че е способен на подобно нещо.
Вече в колата си Доминик Телеско си погледна часовника. На Източния бряг беше малко след седем. Позвъни на Ангъс Самърс в офиса в Ню Йорк и му предаде разговора си с Банкс.
— Няма да е зле да започнем да дърпаме Бонд за опашката — каза той.
— И аз съм на същото мнение — съгласи се Самърс. — Благодаря.
81
— Лайла Джаксън ни каза, че гаражът бил празен — обясни агент Карлсън на полицаите от Данбъри. — Съобщи ни също, че докато била в бунгалото, някой си Гас се е обадил на Клинт Даунс. Искала да съобщи за подозренията си по-рано, но един от вашите пенсионирани детективи — Джим Гилбърт, я разубедил. Казали, че познава добре Клинт и приятелката му. Може би Гас е взел Даунс оттук по-рано днес. А Гилбърт може би знае кой е Гас.
Маргарет не можеше да откъсне очи от разглобената кошарка. Ето къде са държали дечицата й, мислеше си. Преградките са толкова високи — като клетка! Сутринта, когато монсеньор Ромни отслужи литургията за Кати, Кели им описа някаква кошарка. Говорела е за тази. Трябваше да се прибере вкъщи, да я разпита. Единствено Кели можеше да каже къде е Кати сега.