82
Пайд Пайпър остави менюто и слезе от високото столче. Трябваше да разбере къде е отседнала Анджи. Тъй като учудените очи на бармана го проследиха, той извади мобилния телефон от джоба си. Не обичаше да привлича вниманието, затова го отвори и се престори, че отговаря. Сетне излезе навън, като се правеше, че слуша внимателно.
Притаи се в сянката на ресторанта за бързо хранене и изчака Анджи да излезе с книжната торба с храна в ръка. Без да се огледа, тя хукна през паркинга и прекоси тротоара към мотела. Значи имаше намерение да се върне в мотела. Очаква Клинт след около час и половина, съобрази Пайд Пайпър, и сигурно си мисли, че е в безопасност, като се крие тук.
За голямо негово задоволство Анджи отвори вратата на стая на приземния етаж. Чудесно, така по-лесно щеше да я държи под око. Дали да не се върне в ресторанта и да вечеря? Не, по-добре да последва нейния пример и да си поръча храна за из път. Беше седем и половина. С повече късмет Клинт щеше да пристигне между осем и половина и девет.
Капаците на прозореца на стаята на Анджи бяха затворени плътно. Пайд Пайпър разви яката на якето си. С нахлупена качулка и тъмни очила, той мина бавно край стаята, задържайки се под прозореца толкова, колкото да долови накъсания хълцащ плач на дете, което очевидно плачеше от дълго време.
После се върна бързо в ресторанта, поръча си хамбургер и кафе за из път и отново мина покрай мотелската стая на Анджи. Не беше сигурен, че все още чува детето, но музиката от сериала „Всички обичат Реймънд“ го увери, че тя е вътре, гледа телевизия и чака Клинт. Всичко се развиваше съгласно плана.
83
Гас Свенсън седеше на обичайното си място на бара в „Данбъри Пъб“, когато от двете му страни го подпряха двама мъже.
— ФБР — каза единият. — Стани.
Гас беше на третата си бира.
— Шегувате ли се?
— Хич даже. — Тони Риалто погледна към бармана. — Направи му сметката.
След пет минути Гас бе в полицейския участък на Данбъри.
— Ама какво става? — питаше той. „Трябва да си проясня главата — каза си. — Тези момчета са луди.“
— Къде отиде Клинт Даунс? — изстреля въпроса Риалто.
— Откъде да знам.
— Ти си му се обадил в един и четвърт днес следобед.
— Глупости! В един и четвърт поправях канализацията на кмета. Питайте го, ако не ми вярвате. Той си е вкъщи.
Агент Риалто и Карлсън се спогледаха. Не лъже, казаха погледите им.
— Защо Клинт ще се преструва, че говори с теб? — продължи с въпросите Карлсън.
— Че питайте него! Може би не е искал приятелката му да разбере, че му се обажда някое друго маце.
— Приятелката му? Анджи ли? — попита Риалто.
— Точно тя, пълна откачалка е!
— Кога за последен път видя Клинт?
— Чакайте да се сетя. Днес е събота. Значи снощи сме вечеряли заедно.
— Анджи с вас ли беше?
— Неее. Оправяше се с нейните работи — да гледа деца.
— Кога за последен път я видя?
— Ами, с Клинт излязохме да изпием по няколко бирички и да хапнем бургер в четвъртък вечерта. Анджи беше в къщата, когато минах да го взема. Гледаше някакво дете. На име Стиви.
— Ти видя ли детето? — Карлсън не успя да скрие вълнението в гласа си.
— Да. Всъщност само го зърнах бегло. Беше го завила с одеяло. Видях главата му отзад.
— Каква на цвят беше косата?
— Тъмна, почти черна. Късо подстригана.
Телефонът на Карлсън иззвъня. На екрана се изписа номера на полицията в Риджфийлд.
— Уолт — започна Мартинсън, — исках да ти се обадя по-рано, но изникна нещо спешно. Тийнейджъри направиха катастрофа, за щастие ще се оправят. Искам да ти дам едно име във връзка със случая на Фроли. Може нищо да не излезе, но мисля, че си струва да провериш. И ето защо…
Още преди Мартинсън да довърши, агент Карлсън беше сигурен, че името, което ще чуе, бе Клинт Даунс.
От другата страна на масата набързо изтрезнелият Гас Свенсън говореше на Тони Риалто:
— Излизал съм да вечерям с Клинт много пъти, от месеци наред. Веднъж, съвсем наскоро, налетях на Анджи в аптеката. Купуваше разни неща, като инхалатор и детски сироп за кашлица, обясни ми, че детето, което гледала, било болно. И аз…
Тъй като агентите го слушаха, Гас с охота разказа всичко, което можеше да си спомни за неотдавнашните си контакти с Клинт и Анджи.