Выбрать главу

По лицето му можеше да прочете, че е познала. Клинт понечи да отговори, но тя го прекъсна.

— Не ми отговаряй, защото знам. Ти видя ли се с него?

— Да.

— Знаеш ли кой е?

— Не, но ми изглежда познат. Струва ми се, че съм го виждал и преди. Не се сещам къде обаче. Но ще си спомня.

— Значи си в състояние да го идентифицираш?

— Да.

— Наистина ли мислиш, че сега, след като си го видял, ще те остави жив? Ще ти го кажа ясно — няма! Обзалагам се, че те е посъветвал да се отървеш от мен и от детето, за да си бъдете другарчета. Няма да стане обаче. Повярвай ми! По-добре се довери на мен. Можем да се измъкнем и ще имаме с половин милион повече, отколкото, ако деляхме с Лукас. След това ще открием кой е този човек и ще започнем да му напомняме, че заслушваме по-голям дял, защото иначе… Нали се сещаш?

Гневът изчезна от лицето на Клинт. „Мога винаги да го въртя на малкия си пръст — помисли си Анджи. — Толкова е тъп! А след като се сети кой е този мъж — ще си уредим живота.“

— Скъпи — продължи тя. — Ти вземи куфара. Сложи го в колата, с която си дошъл. Чакай малко — на твое име ли я нае?

— Не, но сега, след като ме търсят, ще проследят кредитната ми карта и ще открият агенцията. Аз обаче постъпих умно. Помолих за карта на окръг Мейн, а след това смених колата пред едно кино.

— Браво на теб! Чудесно. Аз ще нося детето. Ти — парите. Да се махаме! Пайд Пайпър смята ли да ни последва?

— Да. Предложи ми да ме откара с неговата кола до място, където го чака самолет.

— Но ние — продължи Анджи, — след като потопим буса, ще се измъкнем с твоята кола. Мислиш ли, че ще ни преследва и ще рискува полицаите да го спрат? Ще напуснем Кейп Код. Пак ще сменим колата и ще караме до Канада, а оттам ще вземем самолет и ще изчезнем.

Клинт помисли за миг, сетне кимна.

— Добре. Вземи детето.

Когато вдигна Кати, тя забеляза, че е само с една обувка.

И какво от това, много важно, помисли си. Скоро няма да има нужда от обувки.

След три минути, в девет и тридесет и пет, Кати бе завита в одеяло и лежеше на пода на буса. Анджи го изкара от паркинга на мотела. Клинт я следваше в откраднатата кола. Точно зад тях, без да знае, че отново са се сдушили и играят в един отбор, ги следваше Пайд Пайпър. Защо тя е с буса? — запита се той. Нали беше наредил на Клинт да направи друго? Но той носеше куфара, значи парите бяха у него.

— Сега или всичко, или нищо — изрече на глас Пайд Пайпър, като зае мястото си на опашката на смъртоносната процесия.

96

Полицай Сам Тайрън пристигна в мотел „Саундвю“ двадесет минути след като получи краткото телефонно обаждане от полицейския участък в Барнстейбъл. На път за там той сърдито се упрекваше, че не се вслуша в инстинкта си да проучи жената, която бе спрял заради липсата на детска седалка в колата й.

Дори му мина през ума, че не прилича много на снимката в книжката. Но нямаше намерение да споделя тази информация със своите началници.

Сам пристигна и намери мотела, пълен с полиция. Новината, че втората близначка Фроли не само е жива, но е била забелязана в Хаянис, бе вдигнала на крак и довела тук всички полицейски чинове. Правеха оглед на мотелската стая, където жената се бе регистрирала под името Линда Хейгън. Банкнотите от двадесет долара, които се въргаляха под леглото, бяха убедително доказателство, че наистина тук се е крила похитителката. Само преди няколко часа Кати Фроли бе лежала на това легло.

Силно развълнуваният Дейвид Туми бе повикан от нощния дежурен и се бе върнал в мотела.

— Казвам ви, детето беше много, много болно — обясняваше разпалено той. — Сигурен съм, че не бе прегледано от доктор. Кашляше и хъхреше, и хъркаше, и би трябвало спешно да бъде заведено в болница. Най-добре да го намерите скоро, иначе ще бъде късно. Имам предвид, че…

— Кога го видяхте за последен път? — прекъсна го нетърпеливо шефът на полицията в Барнстейбъл.

— Трябва да е било около дванадесет и половина. Не знам по кое време се е измъкнала оттук.

Значи седем часа и половина, пресметна Сам Тайрън. Може вече да е стигнала до Канада.

Шефът на полицията изказа на глас същото предположение, сетне добави:

— В случай че все още е в Кейп Код, ще разпратим предупреждения до всички мотели да си отварят очите. Щатската полиция ще блокира пътищата към мостовете.