— Ако можех да докопам оръжие, щях да те убия още сега — процеди Стийл.
Шефът на полицията грабна телефона, след като Даунс описа мястото, където бе паднал бусът.
— Пристанището Сийгал, вземете и подводничарско оборудване — нареди той. — А също и лодка. — После погледна агентите. — Под кея има товарна рампа — добави, като крадешком извърна очи от Маргарет и Стийл. Не искаше да вдъхне на тези бедни хора фалшива надежда. През зимата през рампата трябваше да минава предпазна верига. Може би, може би… ако бе станало чудо, веригата бе задържала буса, преди да е паднал във водата. Но приливът настъпваше бързо и дори това да бе така, в следващите двадесет минути долната рампа щеше да бъде под водата.
104
Всички летища са под наблюдение, мислеше си Риалто, докато пътуваше с Рийвс, Уолтър Карлсън и шефа на полицията по шосе 28 към Харуич. Даунс твърди, че не е Пайд Пайпър, но каза, че може да го предаде като разменна монета, в случай че се опитат да му лепнат смъртна присъда. Навярно така и ще направи. Той не е толкова умен, че да замисли цялото отвличане. След като Пайд Пайпър научи, че Даунс е арестуван, ще осъзнае, че е само въпрос на време той да го предаде. Има седем милиона на негова сметка. Единственият му шанс е да се измъкне от страната, преди да е станало много късно.
До него седеше Уолтър Карлсън, необичайно мълчалив и тих. Ръцете му бяха скръстени, очите му гледаха право напред. Кели бе изпратена в болницата в Кейп Код с доктор Харис, а Маргарет и Стийл настояха да се качат на една патрулна кола и да отидат заедно до пристанището. Бе по-добре да не идват, мислеше си той. Ще бъде ужасно за тях да гледат как ще измъкнат Кати от колата, потопена в Нантъкет.
Движението по пътя се състоеше от керван полицейски коли. Само след девет минути завиха вдясно от шосе 28 и поеха по тесен път към пристанището.
Шапката полиция на Масачузетс вече беше там. Прожектори осветяваха кея, разпръсвайки мрака в мъглата. Върху вълните се клатушкаше лодка.
— Имаме само една надежда и дано не сме закъснели — рече молитвено шефът на полицията О’Брайън. — И тя е бусът да се е приземил върху рампата и те да не са загинали при падането… — Той не довърши изречението.
С писък на спирачките патрулната кола закова на кея.
Мъжете излязоха и се упътиха бързо напред, стъпките им отекваха по дъсчената настилка. В края на кея спряха и погледнаха надолу. Задницата на буса стърчеше над водата, колелата наистина бяха застопорени от тежката верига. Предните колела обаче вече бяха потопени и силните вълни плискаха чак до капака. Риалто видя, че тежестта на двамата полицаи и тежката техника за издърпване върху товарната рампа го тласкаха да се наклони напред. Едно от задните колела прескочи веригата и бусът потъна още повече във водата.
Риалто почувства, че някой го бута встрани, и след миг Стийл Фроли бе на ръба на кея. Той погледна надолу, сетне свали сакото си и скочи във водата. Изплува отстрани на буса.
— Насочете прожектор към колата — извика Риалто.
Приливът повдигна другото задно колело. О, боже, вече е късно, помисли си агентът. Водата оказва прекалено силно налягане. Той няма да може да отвори вратата.
Маргарет Фроли затича и също застана на ръба на кея.
Стийл надзърна в буса.
— Кати е на пода отзад — извика той. — На мястото на шофьора има жена. Не мърда.
Той отчаяно задърпа задната врата, но не можа да я отвори. Замахна с юмрук и удари стъклото на прозореца, но то устоя. Вълните влачеха Стийл и го дърпаха встрани от буса. Той се хвана с една ръка за дръжката на вратата и отново блъсна с юмрука си стъклото. После пак.
Разбитото стъкло иззвънтя. Без да обръща внимание на кървящата си ръка, той отстрани остатъка от стърчащи стъкла и пъхна ръката, а после и горната част на тялото си през счупения прозорец.
В този момент и последното колело се освободи от веригата и бусът започна да потъва.
Лодката на бреговата охрана доближи до кея и двама мъже се наведоха и сграбчиха Стийл за кръста и краката, издърпвайки го на борда. Ръцете му бяха обгърнали здраво малка, обвита в одеяло фигурка. В момента, в който бащата падна върху своите спасители, бусът стигна до края на рампата и изчезна във въртопа.
„Той я извади!“ — помисли си Риалто. Браво, той я хвана! Само да не бяха закъснели толкова.
Викът на Маргарет „Дай ми я, дай я на мен!“ бе заглушен от воя на пристигащата линейка.
105
— Мамо, слушах радиото. Чух, че има голяма вероятност Кати да е жива. Просто искам да знаеш, че нямам нищо общо с отвличането на децата на Стийл. Господи, нали не мислиш, че мога да причиня подобна мъка на брат си? Той винаги е бил добър с мен, винаги ми е помагал.