Главата на младежа още веднаж се завря под червеното чадърче и се задържа под него.
Бае Ради гледаше с възмущение. Въдицата му трепкаше. Нещо я дърпаше, но той беше се сякаш унесъл.
— Тегли, тегли — каза възбудено и шепнешком Трендафил.
Бае Ради трепна като насъне и дръпна въдицата. Едра голяма риба се залюля на конеца и го плесна по лицето.
Трендафил скокна развълнуван.
Младежите видяха рибарите.
Тоя успех възбуди радостно бае Ради, но той не престана да ругае развратената младеж, която е изгубила всяко чувство на срам, и да хвали своята строгост към дъщеря си.
— Ти, Трендафиле, не я познаваш. Така. Аз ще ви запозная. Ела на именния ми ден у дома — прекъсна възмущенията си бае Ради и пак почна дълга реч по морал и за възпитание.
Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Когато излизаха на пътеката, която се възкачва от реката и тръгва по линията, на отсрещната пътека в същото време се възкачваше и момичето с червеното чадърче, а след него младият и другар.
Като ги видя, бае Ради се подхлъзна, падна назад и се търколи чак на поляната. Трендафил се затича към него.
— Какво, бе бае Ради?
— Спънах се… Остави друго, ами щях да си счупя пръчката.
— Стани де, стани. Да не си се убил?
— Нищо, нищо… Почакай, че ми стана зле. Трендафил слезна при другаря си.
— На, пада ти се, дето така жестоко осъждаш младите.
— А бе, остави ги тия млади! — някак си кисело и като че ли свенливо отговори бае Ради и в гласа му вече не звучеше ни възмущение, ни протест.
Той помълча малко, помълча, изкашля се и рече:
— А бе, слушай, Трендафиле, аз те поканих у дома на именния си ден, ама сега си спомних, че тоя ден ще ходим на вилата в Павлово у баджанака… Ще дойдеш друг път.
Така се извини бае Ради, защото момичето с червеното чадърче беше неговата дъщеря.