„… Да, разбира се! Не се оплаквам. Обещаха ми увеличение на заплатата. Като я взема, ще дойда в София да те видя… А ти се пази, мило… Непременно ще дойда…!“
Повече не можеше да си позволи да говори. Сигурно сметката му е нараснала с три лева. В края на месеца нямаше да може да я плати. Затвори. Отиде до касетофона, превъртя лентата и в полумрака на студения хол зазвуча отново нежната Бетовенова соната.
09.04.2008 г.
Враца