— Цветята и кръвта не си подхождат — повтори Касандра, докато приготвяше ленените превръзки и гьрненце със смола от акация. Раненият развеселено присви светлосините си очи. Теламон го изгледа любопитно. Сарпедон беше спартански наемник — среден на ръст, с тяло на атлет, той имаше вид на истински войник с набръчканото си обгоряло лице и късо подстригана коса, но беше гладко избръснат.
— Не носиш ли брада и мустаци?
Сарпедон се усмихна и Теламон забеляза, че някои от блестящо белите му зъби бяха остри като на хищник.
— Аз съм спартанец, лекарю. Когато напуснах страната си, реших да оставя всичко зад гърба си. — Той се усмихна още по-широко. — Включително брадата и мустаците.
— Къде си бил? — попита Касандра.
Войникът погледна сурово белоликата жена със зелени очи и коса като пламък, която обкръжаваше лицето й.
— Със сигурност ти не си била по същите места. Бих запомнил коса като твоята. От келтите ли си?
Касандра поклати глава.
— Имам келтска кръв. Бях лечителка в Тива, преди Великият убиец — тя пренебрегна неодобрителното изсумтяване на Теламон, — преди македонският цар Александър да разруши града до основи.
— Робиня ли си? — попита Сарпедон.
— Родена съм свободна, но ме взеха в плен. Докато господарят ми — Касандра нежно докосна рамото на Теламон — не ме освободи, за да ме направи своя помощничка.
— Аз не съм й господар — обади се Теламон. — Ако бях, щях да направя нещо, за да усмиря острия език и избухливата й природа — той й хвърли убийствен поглед, — която някой ден ще я вкара в беля. Сега обърни длани и разтвори пръстите.
Сарпедон се подчини. Теламон внимателно разгледа дълбоките порязвалия върху дланите и между пръстите.
— Добре, дръж ги така.
Когато лекарят започна да полива дланите му с гъстото, почти лилаво вино, спартанецът отмести стола си назад. После Теламон попи течността с кърпа и намаза всяка рана с кашичка от мед и сол.
— Досега не бях виждал подобно нещо — каза Сарпедон.
— Научих го в Египет — обясни лекарят. Спартанецът го огледа внимателно. Беше висок и мургав, с късо подстригани коса и брада, скулесто лице и хлътнали очи, които изглеждаха ту тъмносини, ту виолетови.
Войникът не отмести преценяващия си поглед от Теламон, докато той почистваше раните му и ги превързваше. Нямаше да забрави този очевидно умен лекар с добри очи.
— Никога не съм виждал да лекуват така порязвания — повтори той.
— Египтяните го правят от векове — промърмори Теламон. — Според тях всички рани първо трябва да бъдат почиствани. Дори думата SEREF, която на техния език означава «инфекция», се изобразява с йероглиф във формата на димяща купа. Ако гнойта остане в раната — обясни лекарят — плътта се възпалява и подува Виждал съм хора да умират от едно порязваш на крака — Той хвана мазолестата ръка на Сарпедон и се взря в една от раните. — Чудя се дали да не го зашия.
— Какво! — възкликна воинът.
— Ще съединя кожата и ще я зашия — обясни Теламон. — От колко време си войник, Сарпедоне?
— «Преплувах Вътрешното море като жаба» — пошегува се спартанецът, цитирайки Сократ.
— Носиш име на герой.
— Да, прочутият герой, който се бил при Троя. — Сарпедон сви рамене. — Не съм чел за него — не съм толкова образован, но понякога се гордея, че нося името на син на Зевс. Служил съм в Египет — продължи той.
— Бях в гарнизона край Мемфис.
— И аз бях там. — Теламон взе една от превръзките и започна да я увива около ръката на Сарпедон. — Няма да я стягам, но ще я намажа със смола. Касандра ще ти сменя превръзките поне два пъти на ден.
— Два пъти на ден? — възкликна спартанецът. Теламон го погледна удивен.
— Не вярвай на бабешките приказки! Два пъти — сутрин и вечер. Мий си ръцете с гореща вода, плакни ги в силно вино. Използвай мед и сол, за да почистиш раните. Подрязвай ноктите си. — Той се взря в очите на воина. — Между другото, дясното ти око е възпалено. Промивай го със студена вода и го мажи със стрит въглен!
— И всичко това си научил в Египет? — попита Сарпедон.
— Част от него — отвърна лекарят. — Красива страна е Египет, нали?
— Там се е влюбил — намеси се Касандра. — Но един персиец убил любовницата му, а Теламон убил персиеца и трябвало да избяга. Олимпиада, майката на Александър, го притиснала и той нямал друг избор — добави тя дяволито, — освен да се присъедини към войската му.