— Ами Памен?
— Той е странен. — Сарпедон сви устни. — Никой не знае откъде е дошъл — някои казват, че е от Атина, други — от Коринт. Но е умен. Твърди, че разбира от тайнопис. Мисля, че е работил дори в Египет.
Теламон се облегна назад на пейката и погледна към лозите, които окичваха плетения покрив на вилата.
— Ами другите ни гости? — попита Сарпедон. — Защо царят ги е изпратил тук?
— Генций е смятан за най-добрия актьор в цяла Гърция — обясни Теламон. — Изпълнението му в трилогията за Тива на Софокъл — той пренебрегна шумния смях на Касандра — се смята за шедьовър. Заедно с жена си Демерата пътува от двор на двор. И тъй като Александър е победител, Генций дойде в Азия.
— Царят го смята за артист — намеси се Касандра. — Той твърди, че познава всички велики пиеси, но — презрително добави тя — Александър не знае нищо, освен Омировата «Илиада», която може да рецитира от начало до край и да отегчи всички до смърт.
Сарпедон се приведе и доближи лицето си до това на Касандра. Тя се усмихна и намигна бързо на Теламон, за да му покаже, че нищо не я заплашва.
— Толкова ли си страстна, колкото си гневлива, тиванке?
— Ако не внимаваш, няма да си останеш само с одраскванията по ръцете — отсече тя.
— Значи царят ще дойде тук? — изправи се спартанецът.
— Царят ще пристигне довечера — потвърди Теламон. Ако излезеш на езда, Сарпедоне, ще видиш войската му. Търси голям облак прах.
— Ще търся нещо повече.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук съм, за да пазя Вилата на Кибела — обясни Сарпедон. — В околностите знаят, че войната наближава. Халикарнас, който се намира на няколко мили оттук, ще бъде обсаден и пътищата са пусти. Убеден съм, че шпионите на Мемнон наблюдават вилата.
— Сигурен ли си?
— Колкото, че розите ухаят сладко. Както и да е — спартанецът протегна ръка — благодаря за лечението. Ще си намеря чифт ръкавици. Колко ти дължа, лекарю?
Теламон бутна встрани малката масичка.
— Две чаши вино и разговор за Египет. — Той видя изненадата върху лицето на Сарпедон. — Ти си тук, за да пазиш нас, спартанецо, или поне писарите на царица Ада. Откъсни и една роза за Касандра — добави той закачливо.
— Ще има по една всеки ден. — И градианрят излезе, подсвирквайки си тихичко с уста.
— Ама че странен човек! — възкликна Касандра. — Всички са странни. — Теламон посочи към гърненцата. — Ще ги прибереш ли в медицинското сандъче?
Тя събра ръце и се поклони.
— Да, велики господарю, фараоне на сърцето ми.
— За нахалството няма лекарство.
Касандра се канеше да му отвърне, когато във въздуха отекна плътен глас.
— «…щом се върнахме, уплашени от твоите закани, като махнахме пръстта, с която бе покрито тялото и тлеещия труп добре разгалихме…»[2]
— Генций — промърмори Теламон.
Актьорът се показа иззад един храст и бързо се запъти към тях. Висок и върлинест, със слаби крака и широк гръден кош, той имаше тънък врат, а главата му беше леко изтеглена напред като на птичка — впечатление, което се подсилваше от клюнестия му нос, малката уста и вечно стрелкащите се очи под буйната черна коса. Беше облечен с обикновена зелена туника. Теламон се загледа в камилската кожа, която Генций намяташе на раменете си — от нея не биха махнати копитата. Той приближи до беседката, около която се виеха лози, следван по петите от дребната си тъмнокоса жена Демерата. Тя беше облечена в тъмносиня туника под кървавочервена мантия и носеше медни гривни на всяка китка, както и друга гривна с малки звънчета на десния си глезен. Демерата явно обожаваше съпруга си и го следваше навсякъде като вярна сянка. Касандра седна до Теламон на пейката и се загледа в странната двойка. Лекарят тайно се чудеше дали Генций се беше родил с дефект — раменете му бяха леко прегърбени. Но големите му дарби бяха изкуството на мимикрията и силният му плътен глас, който подсилваше магията на пиесите.
— Болен ли си? — попита Теламон.
Генций стоеше с разкрачени крака и отпуснати край тялото ръце, загледан неотклонно в лекаря. Демерата стоеше зад гърба му. В очертаните й с въглен очи се четеше учудване.
— Не съм болен, макар гърлото ми да има нужда от козе мляко, мазно и вкусно — излая Генций. — Не позна ли пиесата?
Теламон преглътна нетърпението си.
— Софокъл.
— Това всеки може да предположи. И коя по-точно?
2
Тук и по-нататък цитатите от «Едип цар» и «Антигона» са Взети от «Трагедии» на Софокъл, изд. БАН, 1956, прев. д-р Александър Ничев — (Бел. ред.)