— «Антигона» — Теламон стисна устни. — Думите на стража към Креон.
Демерата заръкопляска и заподскача като дете. Генций пристъпи с единия крак и вдигна ръка към гърдите си.
— Имаме работа — изправи се лекарят. — Бих искал да те чуя, но…
— Репетирам за довечера — обяви надуто Генций. — Разбрах, че царят ще вечеря тук. Не бива да го разочаровам. Ела, Демерата. — И като се завъртя на пета, той се отдалечи.
— Поразително е — прошепна Теламон — как толкова грозен човек може да създаде такава красота.
— Добър ли е?
— Гледах го в Коринт — обясни Теламон. — Настояваше да изиграе ролята на Медея в пиесата на Еврипид «Вакханки».
— Играл е роля на жена?
— Носеше маска. Всички се готвеха да го освиркат, но Генций надмина себе си. Видях мъже да плачат. Да, не се изненадвай, той е велик актьор. Александър винаги наема само най-добрите.
От градината долетяха нови откъслеци от пиесата. Теламон се разсмя. Отначало тихо. Опита се да престане, но накрая седна на земята с тресящи се рамене и насълзени очи. Касандра го гледаше с отворена уста — това ли беше Теламон, мрачният лекар, тихият сдържан човек?
— Какво има? Теламон млъкна. Канеше се да й отговори, когато отново го напуши смях и той скри лице в ръцете си.
— Слава богу, че Аристандър не е тук! — успя да каже най-накрая.
— Защо?
Лекарят погледна ядосаното лице на Касандра и отново избухна в смях.
— Той не знае. — Теламон млъкна, за да си поеме дъх. — Генций няма представа от Хора.
— О, не. — Касандра се обърна и погледна през градината. — Не ми казвай, че ще бъдат хубавците на Аристандър.
— Точно те — каза Теламон и спря да се смее.
Аристандър, пазителят на царските тайни, магьосник, астролог и довереник на краля и неговите «хубавци», телохранителите, които наричаше «Хор». Касандра се разсмя и отиде до ръба на езерото, взирайки се в лотосовите цветове, които се бяха разтворили напълно на слънцето. Теламон се приближи зад нея.
— Защо му е на Аристандър Хорът? — попита тя.
Лекарят хвана ръката й.
— Една вещица казала на Аристандър, че ще умре от насилствена смърт заради предателство. Затова си нае за телохранители дванадесет яки келти. Нарича ги своите «хубавци» или Хорът. Научи ги на гръцки и на всички сърцераздирателни откъси от пиесите на Софокъл, Еврипид и Аристофан. Не съм сигурен дали иска да ги образова или тайно се присмива на поетите.
— Кога пристига Великият убиец? — попита Касандра.
Теламон обхвана лицето й с длани и леко го стисна.
— Касандра, смятам те за моя приятелка и помощничка.
— Но не и за компания в леглото.
— Не и за компания в леглото. Александър Македонски също е мой приятел.
— Той няма приятели.
— Александър Македонски е мой приятел — повтори Теламон спокойно. — Той е мил, щедър и…
— И велик убиец.
— Той е мил, щедър, сърдечен, смел…
— Но от друга страна? — тихо попита Касандра.
— Може да бъде убиец — съгласи се Теламон. — Кръвожаден като пантера, лукав като лисица. Когато се напие, не понася да го обиждат, затова си дръж устата затворена. Обещай ми.
В зелените й очи проблесна гняв, пълните устни се присвиха.
— Обещай ми или ще те отпратя надалеч. Касандра се изтръгна от ръцете му.
— Заклевам се в боговете.
— Ти не вярваш в тях.
— Нито пък ти.
— Закълни се в приятелството ни.
Тя кимна.
— Заклевам се в приятелството ни. — Въздъхна и скръсти ръце. — Какво правим тук, Теламоне? Пристигнахме преди пет дни. Кажи ми какво правим тук. Какво планира величайшата лисица?
— Да завземе Халикарнас — отвърна Теламон. Хвана Касандра за ръката и я поведе надалеч от дърветата и храстите, където биха могли да се скрият подслушвачи. Отвори кесията си и извади карта. — Погледни, Касандра, това е крайбрежието на източна Азия, Егейско море, а това е Халикарнас. — И той й подаде късчето пергамент.
— Ти ли я нарисува?
— Не, един от писарите на Александър. На нея се вижда какъв е проблемът. Виж как Халикарнас е заобиколен от стени. От изток е пристанището Миласа, от запад Минд, а от север Тройната порта. Градът е добре укрепен с кули, стени и цитадели. Южната му стена е защитена от морето и от персийската флота. Според нашите шпиони ровът край града е завършен, осем метра широк и много дълбок.
Касандра тихичко подсвирна.
— Разбираш проблема — продължи Теламон. — Александър трябва да прекоси този ров, за да атакува стените, които е невъзможно да бъдат пробити. Но Халикарнас има Ахилесова пета.