— Кълна се в името на Аполон! — отвърна Бес. — Не си ли спомняш какво стана, когато ти влезе в стаята?
В бързината Теламон беше забравил как скърцаха дъските.
— Чух го — настоя Бес — да се разхожда напред-назад, сякаш размишляваше.
— Но това е невъзможно — заяви спартанецът. — Чу лекаря. Памен е мъртъв поне от час.
— Влизал ли е някой в стаята му? — Теламон се изправи на крака и погледна към прозореца, където се виждаше червената коса на Касандра.
— Резетата бяха пуснати, трябваше да я разбием — напомни му Сарпедон.
— Не може ли да се влезе от друго място?
— Само през прозореца.
— Някой може да се е покатерил оттук? — реши да се включи Генций.
— Не би могъл. — Широкоплещест и шкембест мъж си проби път. Лицето му беше изцапано със сажди и пепел, около корема си бе превързал изцапана с кръв престилка. Ръцете му лъщяха от мазнина.
— Кой си ти? — попита Теламон.
— Аз съм готвачът.
Той се обърна и придърпа до себе си момиче със слабо лице и тревожни очи, което много приличаше на него. То също беше облечено в дрехи на кухненска прислужница, а във връвта, която пристягаше талията му, беше пъхната лъжица.
— Аз съм готвачът — повтори мъжът. — Отговарям за къщата и готвя.
— Кой те нае?
— Той. — Готвачът посочи към прозореца. — Онзи интригант Солан. Направил съм опис на къщата и градината — продължи той.
— Би ли ми обяснил какво искаш да кажеш? — попита Теламон.
— Виждаш колко е висок прозорецът. Няма стълба, с която може да се стигне до него.
— Сигурен ли си?
— Никой не се е опитвал да обсажда тази вила — заяви готвачът сред смеха на останалите. — Няма да намериш тук толкова висока стълба. Знам го. Слушай! Ако трябва да влезеш там отвън, трябва да минеш по корниза от някой друг прозорец.
Теламон се загледа в широкия корниз, който минаваше под прозореца на втория етаж.
— Бих искал да го разгледам — промърмори той, — но първо нека погледна още веднъж бедния Памен.
Той повдигна туниката и огледа гърдите му, опипвайки лепкавата кожа и тънките ребра. Внимателно разгледа горната част от дрехата, но не откри следи, че е била дърпана.
— Или е била злополука — провлечено каза Херол. — Никой не го посещаваше.
— Напротив, някой беше при него — отвърна Бес.
— Кой?
Бес сви рамене.
— Памен стана рано, слезе в кухнята и после се върна. Чух го да минава. Чух и как някой друг мина покрай вратата ми. Сигурен съм в това, но не знам кой беше.
— Отиваше ли или се връщаше от стаята на Памен? — попита Теламон.
— Не съм сигурен.
Лекарят кимна. Само това ни липсва в този момент, помисли си, злополука. Но потръпна от страх, защото подозираше, че става дума за убийство.
Втора глава
«Ада помолила Александър да й помогне да си върне трона, принадлежал на прадедите й.»
Оронтобат се облегна на лежанката и с достойнство прие похвалите на сътрапезниците си.
— Змиорката със сос от черници — обяви персийският градоначалник гордо — е едно от множеството вкусни ястия, които приготвят моите готвачи. Трябва да ви дам рецептата — червено и бяло вино, риган и рибен бульон…
— Отлично ястие — рязко го прекъсна Мемнон.
Той седеше на ръба на лежанката с чаша вино в ръка и гледаше маслените лампи, окачени на дърветата. Бяха вечеряли в личните покои на градоначалника — покрит двор, който гледаше към градината с високия фонтан във форма на скачащ делфин. В помръкващата светлина делфинът изглеждаше като направен от чисто сребро. Вечерното небе беше станало пурпурно, пронизано от червенозлатистите ивици на залязващото слънце.
— Трудно е да си представиш, че сме във война — тихо каза Оронтобат.
Мемнон гледаше светулките, които танцуваха над фонтана. Някъде извън двора свиреха тихо музиканти. Той разпозна веселата мелодия — любовна песен за млад войник, който се намира далеч от дома. Въздухът беше топъл и бранен. Цветята в кошниците, подредени около стените на двора, бяха прясно откъснати и леко смачкани, за да се усили ароматът им. Масите пред всички лежанки бяха отрупани със сребърни съдове и останки от пиршеството, дадено от Оронтобат. Градоначалникът беше пил доста и на лицето му имаше израз на лукаво задоволство, сякаш се наслаждаваше на някаква приятна тайна.
— Господарят Митра се върна в Персеполис. — Оронтобат се протегна и взе каната с вино.
— Благодаря на Пазителя на Скрития пламък за това! — промърмори Ефиалт. Оронтобат вдигна чаша за наздравица към него.