— Какво имаш предвид? — прекъсна го Мемнон. Писарят взе парче велен и му го подаде.
— Памен се е опитвал да разгадае тайнописа на Питий. Кой знае защо цитира откъси от «Антигона» на Софокъл. Преписах някои от редовете, които е написал. Оградил с всички букви «е» и «и». Нарисувал е и схема, на която ръкописът на Питий прилича на храст с два корена: първия той нарича «пенте», което на гръцки означава «пет», а втория «епсилон» — петата буква от гръцката азбука, господарю Мемнон.
Военачалникът скрито се усмихна. Макар да беше персийски наемник и да воюваше срещу враговете на Великия цар, персите не го приемаха като един от своите. Той погледна ръкописа. Разпозна откъсите от «Антигона» и го прониза остро чувство на носталгия. Когато за последен път беше ходил в Атина, беше гледал тази пиеса.
— Господарю, погледни по-надолу — подкани го писарят и Мемнон го послуша.
— Виждаш ли цифрите и буквите?
Ефиалт се приближи и седна до Мемнон.
— Буквите от азбуката са подредени в пет реда и пет колони. Всички са номерирани.
— Мемнон ги проследи с пръсти.
1 2 3 4 5
1 A B C D E
2 F G H I/J K
3 L M N O P
4 Q R S T U
5 V W X Y Z
— Ето, господарю, пет реда и пет колони, всички номерирани.
— Възможно ли е — попита Мемнон — това да е ключът към ръкописа на Питий? В него има само числа. Възможно ли е всяко число да означава отделна буква?
— Сетих се за това, господарю — отвърна писарят. — Пробвах дали буквата «е» не отговаря на 15, а «б» — на 12. — Той поклати глава. — Но нищо не се получи — нещо липсва.
— Какво друго е записал Памен в дневника си? — Писарят разпери ръце.
— Господарю, казах ти всичко, което е написано там. Мемнон му върна пергамента.
— Смяташ ли, че можеш да разчетеш ръкописа?
— Бих искал, но едва ли ще успея.
— В такъв случай — Мемнон погледна Оронтобат. — Онова, което Памен е открил, трябва да бъде дадено на Евнуха. Да видим ще успее ли да си изплати хляба и да спаси живота си.
Освободиха писаря и доволният Оронтобат промърмори, че ще отиде при жените. Стиснал чашата вино, той излезе, клатушкайки се, от стаята. Ефиалт отново наля вино.
— Тайнописи и интриги — промърмори той. — Македонецът трябва да бъде убит.
— Може би ще си разбие главата в стените наХаликарнас. — Мемнон се намести на лежанката с натежали очи.
— Чудя се… — започна той. — Ефиалт, искам най-добрият ни конен отряд да бъде в готовност рано сутринта.
— Ще отидеш да посрещнеш Македонеца?
— Как да ти кажа — Мемнон отметна глава и се разсмя, — наблюдавам Александър от малък. С брат ми прекарахме известно време в двора на баща му. Македонецът може би ще ни посети утре, затова искам да бъда готов!
Очите на Ефиалт проблеснаха. Мемнон се приведе и хвана китката му.
— Ти си ми брат по оръжие, Ефиалт, бих ти поверил живота си. Ти, аз и Оронтобат можем да удържим Халикарнас, но виждам, че си неспокоен. Какво има? Крещиш и подскачаш непрекъснато като новобранец.
— Ние имаме шпиони в лагера на Александър — бавно отвърна Ефиалт — и той има шпиони при нас.
— Разбира се! — подсмихна се Мемнон. — Такъв е животът, Ефиалт. Малцина са избраниците, които могат да устоят на изкушението на златото, среброто, скъпоценните камъни и привилегиите, нали?
Ефиалт кимна.
— Аз съм тиванец. Преди Александър да унищожи града, поиска да ме предадат, но съгражданите ми отказаха. Знаеш добре каква беше съдбата на Тива. — Ефиалт приглади гънките на наметката си. — Мемнон, изгубих всички, които обичах — майка, баща, братя, сестри и зеницата на очите си — шестнадесетгодишната си дъщеря. Търсих я в цяла Гърция и отвъд. Никой от роднините ми не беше взет в робство. Сърцето ми е разбито, не ми останаха сълзи. — Той въздъхна — Но животът продължава. А ти носиш смелостта си като маска на актьор.
— Някой те преследва, нали? — попита Мемнон. Ефиалт извади парче пергамент.
— «Безредие царува из града — прочете той. — Подбуждат го слуховете, които все повече се ширят. Хората се настройват един срещу друг и само оръжието решава спора им.» — Ефиалт вдигна поглед. — Сещаш ли се от къде е?
— От пиесата на Есхил «Седмината срещу Тива» — отвърна Мемнон. — Казва го хорът на тиванките.
Ефиалт му подхвърли пергамента. Мемнон се вгледа в него — имаше цитати и от Омир, и от драмата на Еврипид «Хекуба» — всички на една и съща тема: унищожението на градове, залавянето и насилието над жени. Който беше изпратил това на Ефиалт, беше проучил добре жертвата си. Ефиалт копнееше за отмъщение: душата му беше изпълнена с кървава омраза към македонците. Мемнон си спомни цитат от друга пиеса: «Такива действия докарват до лудост трескавия ум».