— Не знаеш ли кой го е писал? — попита той.
— Ако знаех, щях да пронижа сърцето му с копието си. Беше го пъхнал под вратата на стаята ми. Друго парче със Същото съдържание беше пъхнато в кошницата с плодове, която един от конярите ми донесе от града.
— Очевидно те предизвикват — каза Мемнон. — Привърженици на македонците обикалят из града. Хора, които биха отворили градските порти на Александър. Те искат да стопят куража ти, да отслабят волята ти, да пробудят спомени за миналото.
— И аз си го помислих — отвърна Ефиалт. — Но има още нещо. Ходил ли си напоследък в града? Разхождал ли си се сред занаятчиите, продавачите на съдове и кожи, дребните търговци, безделниците и лентяите, които висят около вратите на винарните?
Мемнон мрачно го погледна.
— Има промяна в настроението им — заяви Ефиалт. — Много голяма.
— Това е нормално за всеки град, който предстои да бъде обсаден — отвърна Мемнон с безизразно лице.
— Не, това е нещо по-различно. Не исках да тревожа Оронтобат, но преди няколко дни един от моите помощници, тиванец като мен, отишъл в квартала на въжарите.
— Място, пълно с предатели — кимна Мемнон.
— Той е доста избухлив. Не търпи да го гледат накриво или да го предизвикват. Избухнала свада. Заедно с хората си последвал противниците в една запустяла къща, близо до стария храм на Аполон. Преследваните успели да се измъкнат, затова моите хора решили да се утешат с малко вино. И открили сноп македонски мечове, завързани с въже в подножието на стълбите към мазето.
— Сигурен ли си? — Мемнон поглади лицето си и тихо изруга.
— Мечовете са у мен, разгледах ги внимателно: изковани са наскоро и са македонски. Бих ги разпознал, дори на тъмно.
— Но това е невъзможно! — възрази Мемнон. — През последните седем седмици внимателно наблюдаваме портите — всяка каруца, всеки вързоп се преглеждат. Трябва да са ги внесли по-рано.
— По-рано — отвърна Ефиалт — Александър се биеше на живот и смърт при Граник. Убеден съм, че едва ли е мислел за Халикарнас.
— Значи смяташ, че мечовете са изковани наскоро и са вкарани в града през някакъв таен вход?
— Възможно е. — Ефиалт се приближи и седна на лежанката до Мемнон. Подаде му още едно парче пергамент, груба карта на Халикарнас.
— Виж това и ми кажи кои са слабите ни места. Мемнон внимателно разгледа картата.
— Стените са високи и добре укрепени, портите са сигурни, отвън има широк ров, който ще попречи на противника. Имаме повече от достатъчно войски, елитна част от персийската армия и някои от най-добрите наемници на Гърция. Пристанището е в наши ръце, а персийската флота контролира крайбрежието…
— А какво ще стане — прекъсна го Ефиалт и заби пръст в средата на картата, където беше отбелязан величественият Мавзолей, — какво ще стане — повтори той, — ако в града избухне въстание? Ако демагозите разбунтуват и въоръжат тълпата?
— Ще го потушим, особено ако се опитат да отворят портите.
— А какво ще стане — настоя Ефиалт, — ако въстанието избухне, докато отбраняваме стените? Не разбираш ли, може да се окажем между нападателите от една страна и въстаниците от друга? Ще трябва да си пробием път към пристанището.
Мемнон се взря с картата и тихичко изпъшка, когато осъзна кошмара, който Ефиалт така образно беше описал.
Теламон и Касандра бяха оголили стаята на Памен и струпали всичките му вещи на пода. Лекарят вдигна едно глинено гърне, помириса го и го захвърли.
— Прокиснало мляко. Мразя тази миризма. Впрочем, беше ли котката тук сутринта, когато разбихме вратата?
— Не си спомням.
Теламон седна с кръстосани крака и се опита да не се вслушва в ужасяващите крясъци навън.
— Не е притежавал кой знае какво, нали? — Той се огледа. — Нещо липсва.
Откриха пергамент, на който пишеше «пента» и «епсилон», объл прът, други парченца, по които имаше странни символи, но нищо не изглеждаше важно. Лекарят се опитваше да бъде тих. Тишината беше нарушена от шумовете във вилата — залп от смях се дочу от помещението, където Генций забавляваше гостите си. Теламон затвори очи и си представи мургавото лице на Памен.
— Ако са те убили — прошепна той, — защо убиецът е избрал теб? Защо персите откраднаха трупа ти?
— Само лудите си говорят сами — забеляза Касандра.
— Всички сме луди. — Теламон посочи оскъдното имущество. — Защо са взели трупа на Памен? Имало ли е нещо, което убиецът е искал да скрие?