— Ти ли си, татко? За мен ли дойде? Аз не съм виновен. Майка го направи. Тя сложи венец на главата на убиеца ти и направи жертвоприношение в негова чест. Аз нищо не съм направил! Аз те обичах!
— Александре, аз съм, Теламон. Ти сънуваш!
Погледът на царя не трепна. Лекарят се зачуди колко млад изглеждаше, кожата на лицето му беше опъната и подчертаваше скулите му; мускулите на врата му бяха изпъкнали и когато говореше, брадичката му едва помръдваше.
— Какво ще правим? — прошепна Хефестион.
— Върни се в стаята ми — отвърна Теламон. — Кажи наКасандра да разтвори сок от мак в чаша вино.
Ръката на Александър затрепери.
— Тръгвай! — изсъска Теламон и Хефестион побърза да се отдалечи.
— Бях там — Александър примигна. — Пред вратата на амфитеатъра. Филип вървеше сам, преметнал мантията си през ръка, с онзи глупав лавров венец на главата и без телохранител. Не знам защо постъпи така. Никой от приятелите му не беше там. Вървеше бавно, сякаш се разхождаше из градините. Павзаний се затича напред с нож в ръката. Филип се обърна и се усмихна. Павзаний го удари два пъти тук. — Царят потупа по лявата част на гърдите си. — Камата прониза сърцето на Филип и го уби в мига на най-голямата му слава.
— Знам — прошепна Теламон. — Знам.
— Майка го погреба в гробница във Вергина! Прекрасна гробница, Теламоне. Сънувам ли?
— Сънувал си, Александре. Яздил си дълго и бързо. Тялото и умът ти са изтощени. Пи много вино и сега сънуваш. Помниш ли как бълнуваше и в Миеза? Събуждаше се с писък. Птолемей ти се присмиваше.
— Някой ден ще му взема главата!
— Не, няма. — Теламон се наведе към него.
Раменете на царя бяха отпуснати, ръката с камата висеше надолу. Теламон се наведе, изтръгна камата и я захвърли през рамо. Ръцете му докоснаха дланта на Александър — беше лепкава и ледено студена.
— Ела. — Лекарят взе едно одеяло и го уви около раменете на Александър. — Върни се в леглото.
Царят не помръдна.
— Александре, замръзнал си. Трябва да се затоплиш. — Теламон го изправи на крака. Александър се олюля пиянски, отдалечи се, закашля се и повърна.
— Трябва да си легнеш. — Теламон отиде и му помогна. Царят се обърна надясно и се сгуши като непослушно дете. Теламон напипа пулса на шията му — силен, но непостоянен. Взе всички дрехи, които намери и зави Александър с тях, после приседна на леглото и започна да разтрива гърба му. Хефестион се върна с чаша вино. Царят отказваше да пие, но двамата го принудиха да седне и пъхнаха чашата между зъбите му. Александър се закашля и се опита да го изплюе, но най-накрая преглътна, пресуши чашата и отново легна. Полежа малко, мятайки се, докато лекарството не му подейства. Промърмори нещо за Олимпиада, опита се да задържи очите си отворени, но след малко заспа дълбоко.
— Откога е това?
Хефестион отиде до един сандък и извади войнишка наметка, с която зави царя.
— Почти всяка вечер, но това е най-тежкият пристъп досега. Александър сънува как баща му влиза в амфитеатъра през деня, когато го убиха; вижда Павзаний да тича към него.
— Но Александър няма нищо общо с убийството на баща си. И аз, и ти сме му го казвали. Филип се беше разделил с Олимпиада, беше се оженил отново и имаше син.
— Знам. — Хефестион дръпна Теламон настрани и потърка бузата си. — Каква нощ, лекарю, не остана време за сън. Царят настоява да поемем призори към Халикарнас, за да разгледа лично укрепленията. Теламоне — продълговатото мургаво лице на Хефестион беше изпито от безсъние, очите му бяха зачервени, той почеса небръснатата си буза и посочи към царя, — чух какво каза, лекарю. Казах същото и на Александър. Докато яздехме насам, той призна, че бил близо до Филип, когато баща му бил убит, но останал като вцепенен на мястото си.
— И смята, че е можел да се намеси? Хефестион се съгласи.
— Говори за онези няколко секунди, когато е забелязал лудостта по лицето на Павзаний, убийствения му скок, камата, която се вдига и спуска.
— Аз не бях там — Теламон погледна към спящия цар, — но ти беше, Хефестионе. Кажи ми истината, знаеше ли Александър, че баща му ще умре?
— Не знам. — Отговорът прозвуча твърде рязко.
— Значи имаш съмнения?
— Така е — призна Хефестион. — Подозирам, че и Александър също. Той се пита дали тайно не се е надявал на това? Дали в душата си не е искал баща му да умре?
Теламон седна на един стол. Хефестион коленичи на земята пред него, вдигна бойния колан от пода и започна да вади и прибира камата в канията.
— Олимпиада е виновна. Тя подбуди Павзаний, разпали гнева му, даде му камата. Царицата — вещица не се чувства виновна, но Александър е гузен. Понякога се чудя дали затова продължава да твърди, че е син на бог.