— В такъв случай Филип не би бил негов баща — леко се усмихна Теламон — и той не би бил виновен в отцеубийство.
— Да, в това има някаква странна логика. Клит вдигна платнището и влезе вътре.
— Добре ли е царят?
— Спи — отвърна Теламон. — Дадох му вино с маков сок. — Той се взря в обезобразеното лице на телохранителя. — Не си ли доволен, Клит, че напуснах горичките на Миеза и станах лекар?
— Не те биваше за войник — дрезгаво се изсмя Клит. — Беше с две леви ръце, биваше те само в бягането.
Теламон не се обиди.
— Клит, ти беше с Александър, когато Филип беше убит. До него ли стоеше?
— Да. Помня как убиха стария козел. Влачеше куция си крак, а здравото му око блестеше. Беше грозен колкото мен.
— Видя ли убиеца Павзаний?
— За много кратко. Забрави за всички глупости, че Павзаний тичал — това съществува само в трескавото въображение на царя. Павзаний вървеше спокойно, сякаш се канеше да подаде прошение. Хвана лявата ръка на Филип и заби ножа само за миг.
Теламон взе ножа от ръката на Хефестион. Претегли го и го метна към Клит, който сръчно го улови.
— Толкова бързо ли? — попита лекарят.
— Дори по-бързо — усмихна се Клит и заби камата в пръстта. — Докато мигнеш, докато сърцето ти удари 2–3 пъти.
— Би ли могъл да спреш Павзаний?
— Аз съм войник, а не бог — пошегува се Клит. — Никой не би могъл да спре Павзаний. Филип заслужаваше смъртта си. Как можа да се появи без телохранители, беззащитен пред враговете си! Но момчето — така Клит наричаше Александър — не мисли така и това е най-голямата му грешка. Мисли твърде много, оставя въображението си да препуска като кон без юзда. Но сега спи. И като стана дума за коне — той се обърна и вдигна платнището, — трябва да се уверя, че онези мързеливи коняри са си свършили работата.
И той изчезна в нощта. Хефестион взе камата и я прибра.
— Влошават ли се сънищата му? — попита Теламон.
— Клит не иска да ги обсъжда. — Хефестион го погледна с ъгълчето на окото си. — Той крие всички слабости на Александър. Тревожи се да не ги узнаят войниците.
— Има ли нещо в Халикарнас, което да е предизвикало тези кошмари?
Хефестион кимна.
— Възможно е, но не знам какво. Дали иска да се състезава с баща си, да надмине постиженията му, да бъде обявен за военачалника с най-успешни обсади или да покаже на света, че няма крепост, която да му устои. Не знам. Но сега ще спи, нали?
— Дълбоко, но не знам колко дълго. — Теламон се изправи.
— Какво ще правим?
— Когато бях в Египет — отвърна лекарят, — ме нае жената на един много богат търговец, който ужасно се боеше от водата. Те често пресичали Нил, за да посетят семейната гробница в некропола на западния бряг, но по едно време той започнал да изпада в ужас само при вида на реката. Потял се, крещял. Осъзнавал, че е пресичал Нил многократно, без да се замисли. После си спомнил един случай, когато крокодили нападнали рибарска лодка и завлекли един човек във водата. Разкъсали го на парчета. Търговецът видял всичко. Изтъкнах, че е присъствал и на други кървави сцени, но защо точно тази предизвикваше подобен страх? Посещавах го цял месец, преди да разбера причината. Когато бил дете, ходел да плава в едно обрасло с тръстика езеро край Нил. Обикновено било безопасно…
— И го е нападнал крокодил?
— Да. Очевидно излязъл от реката и се скрил между тръстиката. С приятелите му се измъкнали невредими, но след като присъствал на нападението над лодката, спомените от детството се завърнали.
— И какво направи?
— Дадох му вино с опиум — Теламон се усмихна — и го заведох на риболов по Нил. На следващия и по-следващия ден направих същото, но всеки път намалявах дозата. — Лекарят потърка очи. — Едно от най-приятните лечения, които съм провеждал. Беше прекрасно. Точно след разливите — Нил беше пълноводен и всичко беше потънало в зеленина. Любимата ми, храмовата прислужница Анула, идваше с мен.
— А търговецът?
— Плати ми добре и вече не се страхуваше да пресича Нил.
— А можеш ли да направиш същото за царя?
— Възможно е — сви рамене Теламон. — Може би ще успея. Ти, аз и може би Птолемей ще преиграем сцената, ще накараме Александър да преживее отново кошмара си и да осъзнае, както казва Клит, че каквото и да е изпитвал към баща си, не е причинил смъртта му.
— Ами сегашните му проблеми? — Хефестион се изправи. — Нападението, предателят тук?
— Предатели има навсякъде — отвърна Теламон, повдигайки платнището. — Царят трябва да бъде предпазлив. Но знам — усмихна се той през рамо, — че няма да го направи.