— Стените му са слепи — прошепна той.
— Какво? Какво каза? — Александър, който обсъждаше други неща, доближи коня си.
— Когато приближаваш някой град — отвърна Теламон, — независимо дали е Коринт или Атина, ти гледаш към града и той те гледа. Но Халикарнас прилича на лице на слепец. Само че се чудиш дали е сляп или мъртъв. Няма живот, няма движение.
Тръпки от страх пропълзяха по гърба му, конят неспокойно се размърда.
— Разумно ли постъпваш, Александре? Войниците ти още не са пристигнали, а гарнизонът се държи, сякаш вече са тук.
Теламон погледна към парапета. Тишината ставаше потискаща, дори Александър замлъкна Смушка коня си и заразглежда града. Клит също не можеше да скрие нервността си. Царят и Хефестион си размениха бързи реплики, после кавалкадата продължи напред, разгръщайки се в дълга редица пред градските стени.
— Трябва да са ни видели — обяви Теламон. Погледна укрепленията и видя блясък на остриета. — Докъде стига стената?
— Дойдохме от север — отвърна Клит и посочи напред.
— Това е Тройната порта. Стените се простират от двете й страни на запад и на изток чак до морето.
— И някъде там — обади се Хефестион — ще открием слабото й място.
— Да, ще я открием.
Теламон погледна вдясно и вляво. Македонската конница се беше разгърнала в две редици под формата на дъга, в чиято среда беше царят. Всички бяха въоръжени за битка, с шлемове и вдигнати щитове. Прозвуча тръба, чуха се заповеди и формацията заплашително настъпи под звуците на скърцащи сбруи и дрънчене на оръжия. Конете цвилеха и тръпнеха неспокойно, сякаш усещаха нарастващата опасност, предстоящата битка. Сега Теламон беше зад царя. Александър прошепна заповед, която се предаде по редиците. Отново прозвучаха тръби и войниците спряха.
— Какво прави той? — Теламон погледна вляво и откри, че се взира в усмихнатото дружелюбно лице на Сарпедон, който още не беше свалил ръкавиците си. Лицето му беше почти скрито от беотийския шлем. Беше облечен в кожена ризница и фустанела. Не носеше копие или щит, но беше извадил меча от ножницата.
— Не знаех, че ще идваш с нас! — възкликна Теламон.
— Не го знае и никой друг — прошепна спартанецът. — Но за един войник животът във вилата е скучен. — Той се доближи. — Александър се перчи. Иска да огледа укрепленията. В знак на презрение, сигурно възнамерява да обиколи целия град.
Теламон кимна. Точно така би постъпил Александър. Би направил всичко, което би го представило като герой, за да подражава на идеалите си Ахил и Агамемнон — ахейците, обсадили Троя, които яздели пред стените й в знак на предизвикателство и незачитане.
— Защо нямам колесница! — отекна гласът на Александър.
— Слава на боговете за това! — силно прошепна Хефестион.
— Чудя се дали Мемнон е буден? — изръмжа Клит. Сякаш в отговор се чу слабо свистене. Теламон вдигна поглед и видя огромна стрела, накисната в масло, която беше изстреляна иззад стената.
— Имат катапулти! — извика един конник. — Имат катапулти!
— Добре, че ни каза! — обади се някой шегобиец.
Огромната стрела, обвита в пламъци, се носеше като падаща звезда. Тя се заби в земята на около десет метра пред тях и във въздуха се разхвърчаха искри и парчета тлеещо дърво. Теламон уплашено погледна нагоре, когато чу нови викове и възклицания. Още три стрели бяха изстреляни, пламъците описаха дъга и се спуснаха надолу. Двете не успяха да ги достигнат, но третата падна върху конницата. Въздухът се изпълни със смразяващи викове и цвилене на коне. Един конник, чиято наметка се беше подпалила, се спусна напред — човек и кон бяха обхванати от пламъците. Конят диво се спусна към рова — в агонията си ездачът му беше изгубил контрол и двамата паднаха във водата. И други коне препускаха наоколо — някои с конници, други — без. Теламон видя как един войник побягна напред. Наметката му беше пламнала и той сякаш се надяваше да избяга от огъня, който го преследваше. Без да мисли, мъжът се спусна към стените. Двама от другарите му скочиха от конете и хукнаха след него. Теламон вдигна очи. Сега парапетите бяха отрупани с хора: стрелци се целеха между зъберите. Дъжд от стрели обсипа тримата войници. Подпаленият просто се свлече сред пламъците, които го погълнаха. Един от другите двама беше убит на място, но последният се опита да пропълзи обратно към македонските редици, преди да го улучи нова стрела. Тогава се сгърчи и остана неподвижен. Настъпи объркване и хаос. Командирите тичаха покрай редиците и се опитваха да въведат ред. Александър не беше помръднал. Седеше като издялан от камък с ръка на шията на коня си и гледаше към стените.