— Трябва да са ни очаквали — прошепна Сарпедон. — Катапултите трябва да са били подготвени, намазани с масло, мангалите — запалени и приближени до парапета.
Теламон смуши коня си и погледна вляво. В редиците на македонците имаше пробиви. Коне лежаха и ритаха проснатите на каменистата земя ездачи. Наоколо се носеше дим, който миришеше на изгоряла плът. Някъде някой изкрещя в агония, кон изцвили високо, преди да прережат гърлото му. Черния Клит беше застанал до Александър и сочеше вляво. Теламон проследи жеста му и зърна облаци прах. Такива се виждаха и отдясно.
— Конница! — извика Клит. — Изпратиха конници през страничните врати. Александре! — Той се приведе и разтърси царя.
Александър не реагира. Беше се втренчил като хипнотизиран в голямата Тройна порта, сякаш само със силата на мисълта си можеше да я накара да се отвори и да ги пропусне. Излетяха нови огнени стрели. Едната падна пред центъра на македонската формация. Скоро беше ред на десния фланг да понесе жертви по същия ужасен начин — мъже и коне бяха обхванати от пламъците. Подлуделите от страх коне препускаха напред, хвърляха ездачите си и понякога ги стъпкваха с копитата си. Александър се откъсна от мислите си.
— Кажи им да минат напред! Бързо, в тръс! Клит се накани да възрази.
— Млъкни! — извика царят. — Придвижете се напред възможно най-бързо.
Заповедта беше предадена и по двата фланга. Тръбите изсвириха веднъж продължително — сигнал за общо напредване. Ездачите препускаха през облаците прах. Персийските конници носеха меки шапки, шарени дрехи, дълги копия и кръгли щитове. Македонските редици се спуснаха напред, за да ги посрещнат. Чак тогава Теламон разбра какво цели Александър. Приближавайки се до противниковата конница, нямаше опасност да бъдат обстрелвани от катапултите зад стените, тъй като персийските бранители можеха да улучат собствените си хора. Сега двата персийски отряда се събраха в дълга редица, зад която се намираше ровът.
Александър смуши коня си. Хефестион и Клит яздеха от двете му страни. Той прошепна заповед. Македонците бързо се бяха възстановили от нападението. Ранените бяха изтеглени, конете — спасени от мъките. Прозвучаха няколко тръби, докато заповедите на Александър се предаваха по фланговете. Клит беше разтревожен от новите облаци прах, които се виждаха в далечината.
— Трябва да внимаваме. — Сарпедон уви юздите на коня около едната си ръка и извади меча.
Стомахът на Теламон се сви от вълнение и страх. Помисли си, че Александър беше постъпил глупаво. Персите бяха излезли срещу тях, но какво щеше да стане, ако други конни части стояха скрити из околността и се канеха да ги пресрещнат, да ги обкръжат и да ги изтласкат обратно към стените на Халикарнас? Александър също се беше досетил за тази възможност. Той поклати глава и прошепна нещо. Нови заповеди тръгнаха по редиците. Центърът на македонския отряд препусна напред, воден от Александър. Формацията приличаше на острие на стрела, в което царят и военачалниците му бяха върха. Персийската конница беше в три редици. Сред блъсканицата и оживлението Теламон видя в центъра на персийската войска командири, облечени в гръцки брони. Един от тях изпъкваше особено ясно заради алените пера на беотийския си шлем и червения грифон, изобразен върху щита му.
— Ефиалт! — прошепна някой. — Ефиалт от Тива! Но не виждам Мемнон!