Александър препускаше напред. Сега укрепленията на Халикарнас бяха потъмнели от гъсто струпаните войници. Катапултите бяха спрели да бълват стрели. Царят спря и вдигна ръка. Тръбите отново изсвириха продължително.
— Ефиалт от Тива! — извика македонският тръбач. — Да се предадеш ли си дошъл? За да получиш справедливото възмездие, задето се бориш срещу гърци?
— Убиецо от Македония! — чу се гневният отговор. — Да не си дошъл да се увериш, че боговете са те изоставили?
В отговор Александър рязко извади меча си и го вдигна във въздуха. Теламон затвори очи. Щяха да нападнат. Навсякъде около него се чуваха тревожни гласове, които изразяваха страха си, че ще бъдат обкръжени и избити на този гол полуостров.
Шеста глава
«Контраатаката на Александър ги изтласкала без затруднение и те се прибрали в крепостта».
Александър седеше неподвижно с вдигнат меч, който блестеше на слънцето. Теламон извади и своя. От движението в центъра на персите той отсъди, че Александър беше объркал противника си. Вместо да се оттегли, беше решил да нападне фронтално. Но командирите на ескадроните имаха тайни заповеди. Царят умишлено хвърляше прах в очите на враговете си, за да не забележат собствените му приготовления. Сега той беше малко пред строя, наметката му падаше на красиви дипли, мечът бе вдигнат нагоре. Приличаше на военачалник, който приема поздрави на учение, а не на човек, който е изправен срещу силен противник. Стрела, изстреляна от опитен стрелец на стената, се заби в земята на около десет крачки пред него.
— Някой си опитва късмета — прошепна Сарпедон.
— За Македония!
Викът на Александър беше подет с рев. Царят препусна с все сили, използвайки плоската страна на меча си, за да ускори хода на коня си. Македонците зад него нямаха друг избор, освен да го последват с бясна скорост към центъра на персийския строй. Врагът беше изненадан, мечовете бяха извадени, знамената свалени, персите се раздвижиха, но македонската конница вече нападаше. Мъжете от двете страни на Теламон смушкаха конете си, с вдигнати щитове и свалени копия, готови за сблъсък. Горещият вятър отнасяше надалеч ревовете и възгласите, виковете и стенанията. Някои от стрелците по стените стреляха; тук-там хора и коне се свличаха сред многоцветни облаци прах. Александър препускаше като луд, а Клит и Хефестион се състезаваха, за да не изостанат. Персийските редици едва се бяха раздвижили, когато върхът на македонската формация ги удари с всички сили в центъра сред дрънчене на метал и конско цвилене. Яростта на нападението отхвърли назад ездачите и конете им. Теламон се боеше от врага зад рова, но Александър, който беше отличен ездач и умееше да води конница, беше пресметнал разстоянието добре.
В центъра на групата конници лекарят се чувстваше в относителна безопасност; от двете си страни виждаше маслинени лица, блестящи очи, блясъка на мечове. Сарпедон също беше там. Македонското острие изтъня. Александър се връщаше, предвождайки отстъплението и конниците се обръщаха след него. Сега острието сочеше в другата посока. След като беше отблъснал центъра на персите, Александър отстъпваше, оставяйки фланговете да защитят гърба му, да ударят персите, да ги изтласкат назад към рова и да намалят желанието им да ги преследват.
Теламон беше понесен от ездачите. В тълпата зърна лицето на Александър. Клит и Хефестион крещяха на конниците да се изтеглят встрани. Скоро дойде и редът на лекаря — той обърна главата на коня и се присъедини към дивия галоп назад, оставяйки грохота от битката зад себе си. Тук-там някой кон се препъваше, ездачи падаха.
Понякога конете успяваха отново да се изправят и войникът се мяташе на седлото, друг път останалите конници качваха другарите си без коне и се присъединяваха към безразборното препускане през каменистия полуостров.
Светът на Теламон се беше свел до главата на коня му, виковете на мъжете, ездачите от двете им страни, горещия прашен вятър и белите скали, които се изнизваха под него, все едно самата земя се движеше. Не смееше да погледне назад, а се беше съсредоточил върху усилието да остане изправен, стиснал здраво юздите, но без да ги опъва. Конят започна да клати глава — знак, че умората му нараства. Бяха излезли от голата местност, появиха се полянки суха трева, храсти и дървета, силен звук от тръби прониза врявата. Ездачите пред лекаря дърпаха юздите, всички забавиха ход. Около него се блъскаха въоръжени мъже, някои още с извадени мечове, изцапани с кръв от върха до дръжката, очите блестяха на побелелите им от праха лица. Конят на Теламон изцвили и забави ход. Една ръка стисна рамото на лекаря. Той се огледа. Македонските конници препускаха бързо, обвити в облаци дим. Някой пъхна мях с вода в ръката му. Той го отвори, надигна го и остави водата да облее лицето и устата му. Мъжете слизаха от конете, някой грабна меха от ръката му. Теламон се свлече на врата на коня и почувства как някой го дърпа за ръката. Александър, свалил шлема си, с лице, наподобяващо актьорска маска заради белия прах, с който беше покрито, гледаше към него.