— Мислех, че съм те изгубил, лекарю. Хайде, слез. Теламон преметна крак над коня и почти се свлече в ръцете на Александър.
— Хайде, хайде — потупа го по гърба царят. — Ще се почувстваш необичайно и нестабилно, все едно си бил на палубата на кораб по време на буря.
Краката на Теламон се подгънаха, но Александър го подкрепи.
— Тук е! — извика царят и побутна лекаря през тълпата от конници, които бъбреха възбудено. Въздухът миришеше на пот и кожа, на металния дъх на кръвта. Направиха път на царя до малкото хълмче, където го чакаха военачалниците му. Хефестион лежеше проснат на тревата. Свалил бронята си, той беше опънал лъсналите си от пот крака, докато Клит поливаше с вода лицето и врата му. Александър преведе Теламон покрай тях в сянката на голям зелен дъб, чиято величествена корона предлагаше приятно убежище от слънцето, и го накара да седне.
— Не хаби водата, Клит! — извика той. — Хефестион не я заслужава.
На Теламон му се искаше да спре да трепери и странните звуци, които отекваха като вълни в ушите му, да престанат. Молеше се да не повърне. Клит много щеше да се зарадва. Погледна нагоре — царят му се усмихваше.
— Помислих, че съм те изгубил, Теламоне. Минах покрай теб, когато отстъпвахме — приличаше на луд.
— Аз съм лекар — изстена Теламон, — а не ездач или воин.
— Стига — потупа го по рамото Александър. — Помисли си за нещо друго и ще видиш колко бързо ще ти мине.
Теламон се загледа към поляните. Македонската конница се беше струпала там. Зад белия прашен път на юг се виждаха още облаци прах.
— Няма за какво да се тревожиш — каза Александър. — Много хитър номер.
— Какво се опитват да направят?
— Ела. — Александър се приведе, вдигна клонче във формата на подкова и го сложи върху тревата. — Това са стените на Халикарнас. Имат форма на U, като двата им края стигат до морето. Ние приближихме откъм центъра, където се намира Тройната порта. Не можехме да видим стените от двете й страни и страничните входове. Ефиалт е хитър боец. Превзех Тива, защото един командир ми остави отворена порта. Този път Ефиалт ми го върна.
— Видях две редици конници — промърмори Теламон.
— Добре! — Александър си пое дъх и присви очи. — Все пак, ще направим войник от теб, Теламоне. Те знаеха, че не можем да ги видим, затова отвориха страничната порта от другата страна на стената, пуснаха мост над рова и излязоха. Предполагаха, че ще нападнем. Но бяха подготвили и ескадрони лека конница, които трябваше да излязат в полята, да се обърнат и да ни нападнат в гръб и да не ни позволят да се оттеглим. Слава на боговете, че има прах, а?
— Можеха да ни обградят и избият — каза Теламон дрезгаво.
— Съмнявам се. Един македонски конник струва колкото десет перси, а и маневрата им беше тромава и продължителна. Персите щяха да открият колко е труден теренът в полето. Щяхме да ги прегазим.
Александър стана, ритна клончето и се загледа към обикалящите мъже и коне.
— Не това ме притеснява, а фактът, че те очакваха идването ми. Имали са нужда от време, за да упражнят тази маневра. Конницата беше готова, както и мостовете, катапултите бяха заредени. Според мен това би отнело поне три-четири часа.
— Знам за какво намекваш — извика Клит, който се беше проснал в тревата до Хефестион. — Негодниците ни очакваха.
— Сред нас има предател. — Александър се усмихна на лекаря.
— При теб винаги има предатели — отвърна му Теламон. — Знаеш за някои от тях — например Памен.
— Умрелият писар?
— Разбрах снощи, преди да ме повикат да ти помогна. — Теламон изтри белия прах от бузите си. — Бил е маг, персийски жрец, нападателите са откраднали трупа му. Подозирам, че убиецът му е оставил и някакви документи близо до него.
— Но защо персите са взели тялото?
— Защото е бил маг, жрец на Свещения огън. Носел е пръстен и печат. — Теламон посочи към Халикарнас. — Сега, когато пак се срещнах с персите и имах честта да подновя запознанството ни, подозирам, че някъде по тялото му е имало знак на Ахурамазда. Вероятно върху главата, където косата я е скривала.