— Да, това е обичайното място — отвърна Александър. — Персийските магове бръснат лицата и главите си, за да не се замърсяват. Значи — продължи той, — Памен е бил персийски шпионин в двора на царица Ада?
— Беше скрил пръстена и печата си — отвърна Теламон, изправи се и застана до царя. — Памен се е престорил, че е гръцки писар. Вероятно е записвал всичко, което е научавал, но това е само част от истинската загадка.
— Има още някой?
— Трябва да има. — Лекарят избърса устни с опакото на ръката си. — По някакъв начин убиецът е съобщил на персите, че ще пристигнеш във Вилата на Кибела, когато Памен е бил убит и тайният ръкопис скрит някъде около тялото му.
— Знаел ли е убиецът, че Памен е бил маг?
— Възможно е, този въпрос още ме обърква. Както и да е, персите пристигнаха снощи. Взеха трупа на Памен. За тях той е свещен. Отнесли са и тайните му записки, както и сведения, че македонският цар може би ще отиде с неголям отряд да огледа укрепленията на Халикарнас.
— Глупаво ли постъпих, Теламоне?
— Много — отвърна лекарят. — Можеха да избият всички ни.
— Какво мислиш за нашия предател? — прошепна царят.
— Той е човек, който работи за себе си и не дава пет пари за гърците или персите. Може би е убил Памен, защото го е смятал за съперник, както и за да получи информация за господарите си. Може да им е изпращал през цялото време съобщения, че работи сам. Никой не е имал право да му съперничи.
— Тогава кой е? — попита Александър.
— Може да е всеки. — Теламон направи гримаса. — Интересно е, че Сарпедон дойде тук тази сутрин — можеше да го убият. От друг свидетел знам, че той видял фенер, с който снощи са давали сигнал на персийските нападатели — струва ми се, че спартанецът е извън подозрение.
— Освен това е неграмотен — добави Александър. — Не би могъл да оцени стойността на ръкописа на Питий. Той вдигна тревогата снощи. И още нещо — царица Ада гарантира за него. Когато бягала от Халикарнас, Сарпедон и помогнал. Ако се върне в града, ще бъде осъден на смърт. Персийските власти го издирват жив или мъртъв.
Теламон се замисли върху думите на царя. Сарпедон беше в градината с него и Касандра, когато Памен беше убит. Нещо повече, превързаните му ръце в ръкавици щяха да му попречат в борбата с млад човек като убития.
Александър седна и направи знак на лекаря да го последва.
— Не е ли време да тръгваме? — попита Теламон. Царят поклати глава.
— Сега персите няма да ни последват. Страхуват се от засада. Не знаят каква сила ще излезе на среща им. Не, те ще се скрият зад стените и ще чакат ние да ги нападнем. Говореше за хората, с които беше във вилата?
— Първо, Солан, главният писар — човек, недоволен от всичко и много амбициозен. Жрецът Херол е бил пратен да наблюдава останалите, но той също може да има мотив за убийство. И най-накрая, младият Бес.
— Може ли някой от тях да е хвърлил Памен през прозореца?
— Възможно е. По това време всички бяха във вилата.
— Доколкото знам, вратата на стаята е била залостена.
— Да, и това е много чудно — промърмори Теламон. — Знаем със сигурност, че някои неща, включително един стилус, са били изнесени от стаята на Памен. Когато открих трупа му, плътта беше студена, кръвта се съсирваше. Реших, че е хвърлен от стаята си, но е възможно да е бил убит на друго място, а после трупът да е бил преместен и следите от кръв почистени.
— Не съм съгласен! — Александър удари с юмрук по дланта си. — Стаята на Памен е била заключена и залостена: трябва да е бил убит там. Ти си много наблюдателен, Теламоне, щеше да забележиш, ако трупът е бил местен.
— В такъв случай — въздъхна лекарят — говорим за човек, който е бил в стаята на Памен, когато пристигнахме и е излязъл от друго място.
Царят вдигна глава, за да охлади вятърът лицето и врата му.
— Но няма стълби — продължи Теламон. — Претърсихме вилата от долу до горе.
— Ами въже? — попита Александър. — Някой като Сарпедон би могъл да се покатери там и тайно да влезе през прозореца.
— И Памен просто му е позволил да влезе? — Теламон поклати глава. — Ако Сарпедон е изхвърлил Памен през прозореца и после е слязъл по въже, е трябвало да го отвърже. Не виждам как е станало това. — Лекарят присви очи. — Нещо повече, ако Сарпедон се е покатерил, е можело да го видят от градината или от съседните стаи. И как се е качил, когато ръцете му бяха превързани и с ръкавици? — Теламон изтри потта от челото си. — Не, Сарпедон беше с нас. Превързах му ръцете. Отиде да си намери ръкавици, а после се зае с градината, нямаше нищо подозрително. По-вероятно е да е станало по онзи корниз. Достатъчно широк е, за да може убиецът да мине по него, да влезе в стаята на Памен и да го причака там. Може би се е спотаил някъде и когато Памен е влязъл, е изчакал да отиде до прозореца, за да храни птичките. Тогава го е бутнал, взел е каквото е искал и се е върнал обратно по корниза до някоя стая. Във всеки случай — заключи той — това означава, че или Бес е убиецът, или че трябва да знае кой е минал покрай отворения му прозорец, за да влезе в стаята на Памен.