— Сарпедоне — Теламон се обърна към спартанеца, който беше полузаспал, — докато работеше в градината онази сутрин, минавал ли си от тази страна?
— Само веднъж, преди да се одера на дивата роза. Помня, че капаците на прозореца на Памен бяха отворени, но не видях нищо необичайно, иначе щях да вдигна тревога!
— Забелязал ли е някой от вас нещо необикновено?
— Млякото — обади се Солан. — Прокисналото мляко.
— Той протегна врат, долната му устна се издаде напред.
— Когато се събудих тази сутрин, излязох в коридора. Навсякъде миришеше на мляко, което беше разлято най-горе на стълбищата. Изпратих готвача да го почисти. Той твърдеше, че никой прислужник не го е занесъл горе.
— Разбира се! — възкликна Теламон. — Котката! Памен се е грижел за нея, нали? Давал й е да пие мляко.
— Много странно — заяви Солан. — Памен беше много чист и подреден. Ако той беше разлял млякото, щеше да измие пода. Козето мляко мирише ужасно, когато прокисне.
— И?
— Разпитах готвача. Той не помнеше никой от прислужниците да е носил мляко горе. Всъщност те са изрично предупредени да стоят далеч от стаите ни.
— Защо? — попита Теламон.
— Защото са любопитни като свраки и крадат всичко! Нямам им доверие.
— Някой от вас ли донесе това мляко? Всички в групата поклатиха глави.
— Трябва да е било донесено предишната вечер — заявиСолан.
Теламон си спомни купата, която беше открил в стаята на Памен.
— Нахранил е котката, но не го е донесъл сам от кухнята?
Солан поклати глава.
— «Жители на Тива, приемете моите почитания и тези на моя спътник» — разнесе се нечий глас.
— О, не — изстена Бес.
Генций и Демерата се появиха иззад ъгъла на вилата. Високият слаб актьор беше облечен в камилската си роба и стискаше малка лозова пръчка. Очите му бяха затворени, едната ръка — протегната напред.
— Знаете ли откъде са тези редове? — Актьорът отвори очи и ги погледна гневно.
— Думите на Тирезий, слепият прорицател от Тива — отвърна Касандра.
— Изпратих да те повикат — каза Теламон. — Защо се забави толкова дълго?
— Бях в шатрата на царя — отвърна актьорът, стиснал пръчката, сякаш беше символ на висок сан. — С Демерата се подготвяме за представлението.
— Видя ли нещо необичайно сутринта, когато Памен беше убит?
Актьорът поклати глава.
— Ходи ли в стаята му? — попита Теламон. Демерата стоеше зад съпруга си — очите й играеха, отнесеното й изражение заинтригува лекаря.
— Е, добре — каза той и се изправи. — Ако някой си спомни нещо… — Той погледна към прозореца. Зад него останалите от групата също станаха, бъбрейки помежду си. Теламон погледна през рамо.
— Генций, Демерата, бихте ли останали? Той изчака останалите да се отдалечат.
— Искаш да говорим насаме, лекарю?
— Точно така. Вашите стаи са в отсрещната част от къщата.
— Имаме обща стая — отвърна Генций.
— Кой от вас пие козе мляко?
Актьорът примигна и се усмихна принудено.
— Аз, заради гласа си. То е мазно и…
— Занесе ли козе мляко в стаята на Памен през нощта преди убийството му? — Актьорът се раздвижи, сякаш се канеше да се обърне. — Можеш да си тръгнеш, но ще те накарам да се върнеш. Занесъл си горе козе мляко, нали?
Демерата мушна ръка под тази на съпруга си и ноктите й се впиха дълбоко в плътта му.
— Готвачът в кухнята не си спомня никой от нашите писари да е слизал за мляко, нито прислужник да му е носил горе. Но може да си спомни, че ти си слязъл и си си налял една купа, без да я пиеш. Занесъл си я в стаята на Памен. Толкова си бързал, че си разлял част от нея на стълбището. Защо ти е било нужно да правиш подобно нещо за човек, когото не си харесвал? Ако слуховете са верни, Памен е бил хвърлил око на красивата ти жена.
Демерата се престори на засрамена и се приближи още по-плътно до съпруга си. Генций отметна глава, сякаш се канеше да произнесе реч. После всмука бузите си.
— Не си на сцената. — Теламон погледна към Касандра, която седеше на тревата и ги наблюдаваше с любопитство. — Защо занесе мляко за котката на Памен?
— Аз съм виновна — обади се Демерата. — Съпругът ми ме търсеше.
— Разбирам, значи Генций те е търсел. Сигурно си отишла в стаята на Памен, когато е мръкнало, затова съпругът ти си е търсел повод да отиде там. И какво стана?
— Бях отишла на разходка! — разгорещено възрази Демерата.
— Ами ти, Генций?
— Аз… Аз — заекна актьорът. — Аз рядко забравям репликите си, лекарю. — Той погледна надолу, после вдигна глава. Долната му устна трепереше, в очите му имаше сълзи. — От всички роли — прошепна той — няма по-нелепа от тази на ревнивия съпруг. Не успях да открия Демерата, беше отишла на разходка. Да, аз занесох горе млякото. Бях препълнил купата. Разлях малко, но не можах да спра и да го почистя. Знаех, че останалите писари са долу, на хлад.