Готвачът отново откри лицето си и се опита да овладее риданията си.
— Бил си в кухнята. Сигурно си видял дъщеря си да приготвя храната. Пресни ли бяха хлябът и сиренето?
Готвачът кимна.
— Остави ги на масата — каза той, хлипайки — и ги покри с ленена кърпа. Попитах я за кого са, тя ми каза, че са за Сарпедон. Аз печах хляб.
— Някой влезе ли през това време?
— Всички, дори червенокосата ти приятелка — отвърна заядливо готвачът.
— Значи всеки е можел да повдигне кърпата, да вземе сиренето и да го замени с отровно.
Готвачът се съгласи.
— Да, всеки би могъл — призна той. — Господарю, при мен е винаги така, хора влизат и излизат, искат храна. Войници, които са вечно гладни, царят и неговите приятели…
— Ти влиза ли в кухнята, Сарпедоне?
Спартанецът поклати глава.
— Не съм. Разбрах какво е станало, едва когато чух, че вдигнаха тревога. — Той сви рамене. — Сигурно се е върнала да провери дали съм дошъл и е решила да хапне от сиренето. Ако не го беше направила — спартанецът се изправи, — сега моят труп щеше да лежи под платното в пристройката. Теламоне, трябва да тръгвам.
Лекарят дочу от конюшнята, че вече приготвяха конете.
— И аз трябва да вървя — промърмори готвачът. Изправи се и се запрепъва по тревата като човек, когото водеха на екзекуция.
Лекарят повдигна подноса и махна ленената кърпа. Виното и хлябът не бяха пипани, но от сиренето лъхаше смъртоносният, макар и приятен аромат на бадеми. Теламон повика един войник, покри подноса и му го подаде.
— Вземи това — нареди той — и го изгори, без да го докосваш!
Македонецът, набито селско момче, свали широкополата си шапка и почеса ниско подстриганата си глава.
— Не е ли опасно? — възрази той.
— Прави каквото ти казвам — настоя Теламон. — Не докосвай нищо, просто го изгори.
Войникът се отдалечи. Лекарят отиде до басейна, изми ръцете си и ги избърса в туниката си. Върху него падна сянка.
— Не се стряскай — обади се Касандра, — но има още един убит.
Теламон рязко се извърна. Помощничката му посочи към дърветата.
— Помниш ли котката на Памен? Някой я е занесъл в овощната градина и я е пребил до смърт с тояга. Току-що открих тялото й. Накарай войниците да изгорят и нея.
— Защо му е на някой да убие котка?
— Не знам — промърмори Касандра. — Може би няма връзка. Нямаха ли македонците поверие, че котката носи нещастие? Че е създание на мрака?
Теламон се изправи и се върна в беседката. Касандра седна до него. Чуха как Сарпедон и отрядът му тръгнаха сред тропот на коне и звуци на тръба.
— Ще успеят ли да свалят обсадните машини? — попита тя.
— Да, Александър винаги получава онова, което иска. — Теламон присви очи и се загледа в една пеперуда, която кръжеше над тревата. — Ще стигнат на брега по здрач. Когато утре по това време Мемнон погледне от стените на Халикарнас, го чака голяма изненада.
— Видях Птолемей да тръгва за скалите на Ниса.
— Чудя се какво ли е намислил Александър — казаТеламон. — Умът му е като мозайка, съставена от малки парченца. Трябва да ги събереш и подредиш.
— Някой се е опитал да спре Сарпедон.
— Но кой? — попита Теламон. — Лесно е било да влезе в кухнята с парче сирене и да го смени с другото. — Той замълча. — И така, какво знаем, Касандра? Имаме загадъчното падане на Памен от прозореца. Някой се опита да ме убие със змиите. А сега и тази нещастница, която по погрешка е изяла сиренето, предназначено за Сарпедон.
— Защо са искали да го убият? — попита Касандра. — Знам, че ще води отряда до Заливчето на Хера, но това нее голяма тайна.
— Може би е видял нещо необичайно, но още не се е усетил? Знаем, че Памен е бил жив рано сутринта. Бес може да се е промъкнал в стаята му или пък жрецът Херолда се е върнал? Дали Сарпедон не е видял някого от тях?
— Разбира се, а да не забравяме и нашия велик актьор. Чувам го чак оттук. — Касандра се разсмя. — И жена му, която крие толкова тайни.
— Да — съгласи се Теламон. — Имаме само тяхната дума, че Демерата не е била в стаята на Памен. Чудя се къде се е разхождала. Спомняш ли си, че същата вечер и ние с теб излязохме в градината, за да не стоим в мрачната вила? Но изобщо не я видяхме. Ами убитата котка? Защо му е било на някого да убива бедното животно?
— Може да е било жертвоприношение — промърмори Касандра. — Още имам съмнения за Херол — добави тя. — Очите му шарят и е потаен.
— И всичко това заради един ръкопис.
— Мислиш ли, че Александър някога ще узнае съдържанието му?