— Почти съм готов с него.
— Какво? — възкликна Касандра.
— Мисля, че Памен се е заел с буквата «е», петата от гръцката азбука. Очертавал я е в извадките от пиеса на Софокъл. Когато бях в Египет, изучавах йероглифите в гробниците — най-често срещаният беше онзи, който означаваше «фараон». Разбереш ли веднъж това, останалото беше доста лесно. Знаеш ли, че гласните «е», «а» и «и» са най-често използвани? «Е» със сигурност. Не знам дали «а» или «и» е на второ място, но ако успеем да разберем кои числа отговарят на тези букви в ръкописа на Питий, скоро ще разгадаем и останалите. Залагам кана вино, че Солан и останалите вървят по същия път.
Дочуха звуци от двора: Александър, Хефестион и останалите военачалници излязоха навън, последвани от прислужници, които носеха столове и дървени пейки.
— О, не — промърмори Теламон. — Настъпи мигът на славата за Генций.
Той изчака бъбрещите слуги да приключат с импровизирания театър, нареждайки пейките и столовете в полукръг. Александър погледна към тях и им направи знак да се присъединят към него.
— Явно, че няма да се отървем.
Сега прислужниците изнасяха малки масички с чаши и чинии. Други направиха навес от платнище и четири кола, забити в земята. Теламон и Касандра заеха местата си зад царя. Аристандър, облечен в пищна ярко оранжева роба, нахлу през портата. На оплешивяващата му глава имаше лавров венец. Все още опипваше болното си ухо.
— Това ми напомня нещо — прошепна Теламон. — Когато представлението свърши, вземи стъкленицата с камфорово масло от медицинското ми сандъче. Кажи на почитаемия Пазител на царските тайни да го затопли и да си слага по няколко капки в ухото. То ще размекне ушната кал и болките му ще преминат.
— Господарю — Аристандър се изправи под навеса и се препъна в гънките на импровизираните завеси, което предизвика викове и смях сред публиката. Александър плесна с ръце за тишина. — Царю, колеги актьори, днес ще ви доставим удоволствието да чуете пиесата на Софокъл «Едип цар».
— Какво? Цялата ли? — извика Черния Клит.
— Само извадки — отвърна Аристандър сопнато, — представени от Генций в ролята на Едип и моите хубавци като Хора.
Аристандър изчезна назад в двора и доведе телохранителите си. На Теламон му беше трудно да остане сериозен. Келтите бяха свалили броните си и носеха дълги широки роби и сандали. Черния Клит наведе глава и раменете му се разтресоха; не престана, дори когато царят го смушка в ребрата. Очевидно Аристандър имаше собствена идея как трябва да бъде представена пиесата. Той водеше нелепо изглеждащите келти, които се чешеха по брадите и косите и ръцете им посягаха към липсващите бойни колани. Теламон трябваше да се ощипе, за да не избухне в смях. Светът на Александър беше като несъществуваща страна, намираща се между съня и реалността. Предстоеше им обсада, а ето че седяха в градините на вилата и гледаха «Едип» на Софокъл, където Хорът не беше група атински младежи, а банда келтски главорези, научени от господаря си да рецитират някои от най-великите стихове на света.
Известно време мина в бутане и блъскане, докато Аристандър разполагаше групата по свой вкус. Най-после той остана доволен, обърна се и се поклони на царя. Не пропусна да хвърли отровен поглед на Клит, който беше скрил лице в ръцете си. Дори отдалеч Теламон виждаше, че по белязаните бузи на стария воин се стичат сълзи от смях. Хефестион се владееше по-добре. Теламон поблагодари на боговете, че Птолемей не присъства. Той мразеше Аристандър и го взимаше на подбив при всяка възможност. Но военачалникът с маймунското лице беше поел на път с елитните си отряди към скалистата местност Ниса.
Прислужници, роби и войници, които не бяха на пост, също заприиждаха. Касандра беше странно смълчана, сякаш не виждаше комедията, която се разиграваше около нея. Седеше с полуотворена уста, вперила поглед пред себе си. Лекарят си каза, че последния път сигурно беше гледала тази пиеса в родната си Тива. Някога дом на Едип, Антигона и Креон, сега Тива беше море от студена сива пепел.
— Готови сме — Аристандър се поклони на царя. — Хайде, момчета, започвайте, откъдето ви казах.
«Така градът ни гине. Вред лежат оставени тела…»
— Не, не оттук! — Аристандър плесна водача на Хора сръка. — По-нататък.
Огромният русокос мъж с пищни мустаци и брада се смълча като сгълчан ученик.
— «Ликийски царю, разпръсни вред със златна тетива» — изсъска Аристандър.
Хорът започна отново:
«Ликийски царю, разпръсни вред със златна тетива на помощ всепобедните стрели!
И ти прати ни, Артемидо, своите пламтящи факли, с чийто плам летиш в ликийските гори!