Сега македонската войска отново заприижда. Някои хукнаха напред, за да приберат ранените, само за да бъдат поразени от стрелите по стените. Земята около Тройната порта се превърна в кланица. Коне се мъчеха да се изправят. Мъртвите лежаха сред разширяващите се локви кръв. Виковете на ранените за помощ и вода отекваха жално. Александър не беше на себе си. Без да мисли за собствената си сигурност, той препускаше напред-назад. Елитен отряд от щитоносци бързо оформи полукръг около царя и го прикри с щитовете си от всички страни. Други, подредени в същата формация, се спуснаха да предпазват критяните и да позволят ранените да бъдат изтеглени назад.
Нова фаланга се отправи към импровизирания мост и пое по него. Ранените и убитите бяха прибрани и подкрепленията се изтеглиха. Въпреки контраатаката от града зловещият шум от блъскането на тараните по градските стени не секна. Александър нареди четири от обсадните кули да се придвижат напред, за да прочистят укрепленията от Тройната порта до ъгловата кула. Но гарнизонът, който смяташе, че е направил всичко по силите си, се оттегли.
Бяха дадени нови заповеди. Въпреки тежките загуби македонците бяха запълнили рова и успяха да прекарат тараните и обсадните си кули до стените. Сега те хвърляха снаряди над стените и предпазваха катапултите и големите лъкове, които отново подеха ужасяващата си песен. Александър беше обсадил града в полукръг с редица лагери, които се простираха край стените, свързани от ровове, насипи и палисади. Царят даде понататъшните си заповеди — началната суматоха на обсадата беше минала, сега започваше най-трудният етап — очакването.
С мрачно лице Александър напусна бойното поле, яздеше през каменистия полуостров покрай отстъпващите си войски и редицата каруци с ранени. Прекосиха импровизираните укрепления на ръба на ливадите и навлязоха в основния лагер. Евмен, главният писар на Александър, беше организирал издигането на палатките и шатрата, разделени от две широки пътеки, от север на юг и от изток на запад. Царското заграждение, защитено от палисада, отбранявана от щитоносците, беше разположено в центъра, заедно с олтар на всемогъщия Зевс. От всяка страна на олтара Александър беше сложил трофеи и брони, плячкосани от персите след победата му при Граник.
Царят и военачалниците му слязоха от конете. Коняри и прислужници се спуснаха да ги отведат. Хефестион, който беше оставен да организира лагера, се появи с разтревожено лице. Александър го бутна встрани, вдигна покривалото на палатката и се хвърли вътре. Теламон се канеше да се оттегли — наблизо беше издигната по-малка шатра, която споделяше с Хефестион, но царят отново се показа на входа на палатката.
— Не се измъквай, Теламоне. Клит, Хефестионе, елате и вие.
Тримата се присъединиха към царя в палатката, за да станат свидетели на един от гневните му пристъпи. Той захвърли наметката, бронята и туниката и се заразхожда напред-назад из палатката. Голото му тяло беше лъснало от пот, в едната си ръка държеше меч, в другата щит. От време на време се спираше и ги удряше един в друг, мърморейки нещо под носа си.
— Ти успя — опита се да го успокои Клит, който седеше с кръстосани крака на земята до Теламон. — Придвижихме тарани до стените. Утре ще закараме повече. Ще удряме, докато ги разбием.
Александър спря да крачи.
— Какво разбираш ти от обсади, Клит? Когато разрушим тази стена, ще открием, че Мемнон е построил зад нея втора! Колко души изгубихме днес — двеста, триста?
— Те също изгубиха хора — заяви Хефестион. — Александре, идеята да използваш заслоните, за да направиш мост, беше гениална.
— Теламоне, ти не си войник — обърна се към него царят, — кажи на тези дебелоглавци защо съм бесен!
— Те ни очакваха, нали?
— Да, очакваха ни — имитира го Александър. Захвърли щита и меча и се наведе над Клит. — Понякога — каза той — си толкова глупав, колкото си и грозен!
Телохранителят не трепна — беше свикнал с царските обиди.
— Персите изпълниха добре разучена маневра. Не действаха — той щракна с пръсти — импулсивно. Знаеха коя част на стената ще атакувам.