— Това беше очевидно.
Александър удари Клит през лицето. Ръката на телохранителя посегна към камата му.
— Няма нужда от това — тихо каза Теламон. — Клит беше изненадан, както ти и аз. Съгласен съм, господарю — добави той сухо, — че е нужно време, за да се организира това излизане от крепостта — гръцките наемници, начинът, по който персийската конница ги защитаваше, докато те унищожаваха тараните. Но все пак не успяха.
— Не — Александър се усмихна принудено. — Движеха се твърде бавно, а ние реагирахме по-бързо, отколкото очакваха. Е, добре! — Той стана, влезе във вътрешността на палатката и донесе поднос с чаши и кана студено бяло вино. Наля им лично и подаде своята чаша на Клит.
— Ако искаш, можеш и ти да ме удариш. Телохранителят замахна рязко и на бузата на царя остана червена следа.
— Македонец не удря друг македонец! — изръмжа Клит.
— Баща ти не го правеше никога, не бива да го правиш и ти!
Александър остави чашата си, наведе се и целуна телохранителя по двете бузи.
— Както винаги, продължаваш да ме поучаваш — промърмори той, облегна се и взе чашата си. — За нашите славни мъртви!
Преди да отпие, той направи възлияние на земята. Известно време те пиха мълчаливо, заслушани в звуците, които долитаха от лагера и слабите викове от бойното поле, където бойните оръжия все още стреляха към стените.
— Нищо няма да улучат — забеляза Александър. — Ако добре познавам Ефиалт и Мемнон, те са изгорили всичко в радиус от два километра от стената и са оттеглили войниците си. Но не това е важното. — Той почука по ръба на чашата си. — Имаме два проблема. Първият е ръкописът на Питий. Дали сме открили слабото място? Може би утре трябва да се преместим по на север и да изнервим Мемнон?
— А вторият проблем? — попита Клит.
— Вторият проблем, скъпи приятелю — отвърна Александър, — е, че Мемнон знаеше какво ще направим. — Той приближи палеца и показалеца си. — За малко щяха да ни спрат. Ако не бяхме отблъснали конницата им, тараните и хората в кулите щяха да бъдат унищожени. А после щяха да запалят моста.
— Все още могат да го направят.
— Нека опитат. — Александър поклати глава. — Но сега ние ще ги чакаме. Мостът е добре охраняван, а всеки, който се покаже от стената, ще бъде убит от стрелците ни или улучен от камък.
— Може да излязат пак — упорстваше Хефестион.
— Възможно е — съгласи се Александър, — но трябва да е много добре планирано. Мемнон е хитър стратег. Не обича да ме среща на открито. Ако персите бяха последвали съвета му, нямаше да победя при Граник. Вярно е, че Ефиалт е буен и безразсъден. Но да не забравяме, че беше един от военачалниците на Тива. Те също излязоха извън стените, но бяха разбити и когато побягнаха, забравиха отворена една от портите, от което се възползвахме ние. Не — Александър отпи от чашата си, — подобно излизане е рядкост. Това, което искам да знам, е как и от кого е получил вест Мемнон. Лагерът ни се охранява, както и техният град.
— Със стрела? — предположи Хефестион. — Това е единственият начин.
— Невъзможно — заяви Теламон. — Малко разбирам от военните работи, но ако някой се беше промъкнал към стените през нощта или тази сутрин, за да пусне стрела, щяха да го забележат. Пък и откъде гарнизонът щеше да разбере, че не е враг?
— Продължавай — подкани го Александър.
— Съгласен съм, че Мемнон е разбрал бързо коя част от стената се каним да атакуваме. Някой трябва да му е разказал подробно и за заслоните, с които преградихме рова. — Той се усмихна на Александър. — Никой ли не се е сещал досега?
Царят повдигна вежди при този шеговит комплимент.
— Така е — съгласи се той. — Вероятно Мемнон е очаквал да изнесем напред стълби или дървени греди, които лесно могат да бъдат унищожени с добре насочени камъни или съдове с горящо масло. Нещо повече, подобни мостове не биха издържали тежестта на тараните. Мемнон не е знаел за заслоните, но някой зорък съгледвач от нашия лагер скоро би разбрал какво правим. Внезапното излизане на част от гарнизона беше организирано, за да разруши тараните — това беше добре планирана стратегия, а не изненадваща контраатака. Това обяснява използването на конницата за защита на наемниците му… — Царят взе чашата си и я вдигна към Теламон. — Съгласен съм с теб. Трябва да е получил подробно съобщение. Ако е било прикачено на стрела — той направи гримаса, — тя никога не би могла да стигне до стената, нито да прелети над нея. Тогава как е станало? Знаем, че имат шпиони в нашия лагер.
— И ние в техния? — попита Теламон. Александър попи с кърпа потта от гърдите си.