— Какво има? — Александър го наблюдаваше с любопитство.
— исля, че знам кой е шпионинът и как е бил убит амен. Подведоха ни.
— Както винаги — отвърна царят.
— Ти знаеше ли?
Александър поклати глава.
— Знам само три неща, Теламоне. Първо, Питий изпрати това писмо на баща ми с копие до царица Ада. Някой от шпионите в двора й го е превел и го е дал на персите. Второ, когато чул за смъртта на баща ми и за да си отмъсти на управниците на Халикарнас, архитектът разпространил слуха, че ръкописът съдържа тайни за слабостта на стените му — каза Александър. — И преди да избяга от града, е заровил съкровището си там. Не знаех, че Вилата на Кибела е била негова.
— А третата тайна?
Царят нави картата, остави я на масата и отиде до входа на палатката. Нареди на стражите да се отдалечат, взе стол и седна до Теламон.
— Да ти кажа ли третата тайна, Теламоне? Питий изпратил вестоносец с ръкописа до баща ми. Той му съобщил нещо изключително — че слабостта на Халикарнас се крие в скалите на Ниса.
— Ниса! — възкликна Теламон.
— Да, скалистата местност на изток от града, която е лабиринт от пещери. Според Питий, в една от тях има таен проход от древни времена, който минава под полуострова и стига до града. Той пратил вест на баща ми, че е минавал през този тунел — на места бил едва метър в диаметър, другаде затрупан, но един истински войник би могъл да мине през него. Знаеш, че баща ми имаше амбицията да завладее Персия. Халикарнас е най-голямото пристанище на Егейско море. Рано или късно е трябвало да го завземе. Филип изпратил шпиони в града и те претърсили Ниса. Много от тях не се завърнали, но един успял — пратеникът на Питий, хитър мъж, който се наричаше Певецът от Ефес.
— Певецът от Ефес! — възкликна Теламон.
— Той притежаваше зорки очи и остър ум. Открил и входа, и прохода към града. Изпратих го обратно да шпионира, но не се върна — навярно е бил заловен и екзекутиран. Той ми остави груба карта. Когато пристигнах пред Халикарнас, Птолемей избра най-изявените щитоносци под командата на верни командири…
— Значи там изпрати Птолемей?
— Той имаше сериозна задача — обясни Александър. — Като шивач, който вдява игла, Птолемей изпращаше хора по прохода в града. Те трябваше да се присъединят към онези, които аз бях изпратил преди това. От това, което знам, те са влезли в града през пресъхнал кладенец в квартала на грънчарите. Членовете на анти-персийската партия в града ги приютили. Сега имаме достатъчно хора в града, за да представляват сериозна заплаха за Мемнон.
— По какъв начин?
— Накарах ги да ми дадат сигнал, когато сметнат, че имат достатъчно хора в Халикарнас, за да предизвикат размирици или да вдигнат бунт. Снощи го видях — пет запалени стрели в нощното небе. Птолемей има строги заповеди. Щом в града се съберат достатъчно хора, те ще се облекат и въоръжат като македонци и ще се постараят шпионите на Мемнон да ги забележат.
Лекарят се разсмя.
— Какво има? — попита Александър.
— Казал си, че ще превземеш Халикарнас както Агамемнон Троя. Птолемей е твоят Троянски кон.
— Точно така!
— Мемнон сигурно е ужасен!
— Би трябвало. Ако заподозре, че зад гърба му има противникови войници или по-лошо, че в града може да избухне бунт и да го отреже от войските в пристанището и персийската флота, хубавичко ще си помисли. — Александър се обърна и погледна към входа на палатката. — Вече притъмнява — прошепна той.
— Защо не си казал на никого за това?
— Заклех Птолемей да пази тайна. Никой освен мен не знаеше. Никой от мъжете, които отидоха в Ниса, няма да се върне преди да завземем града.
— А Аристандър знае ли? Александър поклати глава.
— Теламоне, ти си лекар, а не войник, но се опитай да се поставиш на мястото на Мемнон. Хората ти са по укрепленията край Тройната порта. Обсадните ми машини няма да престанат да рушат стените.
— Но щом Мемнон се бои от въстание — прекъсна го Теламон, — той ще бъде нащрек. Може да се справи със заплахата в града.
Александър поклати глава.
— Прекалено опасно е. Рискува да надцени силите си и сам да стане причина за онова, от което се опасява. Помисли, Теламоне.
— Ще организира атака — отвърна лекарят. — Ще се опита да отвлече вниманието с обща атака на обсадните ти машини, може би дори на лагера ти.
Александър леко го потупа по бузата, имитирайки любимия жест на Аристотел, когато говореше с ученик.