— И не беше ли сестра ти, Бълт?
— Беше, Колтейн. И сляпа при това.
Двамата уикци замълчаха, единият начумерен, другият — навъсен.
От другата страна Кълп изсумтя, някак приглушено. Дюйкър повдигна вежда.
— Съжалявам, Бълт. Макар да бях в битката, така и не видях Колтейн, нито теб. Все едно, не забелязвам да си изгубил много от красотата си.
Ветеранът кимна.
— Човек трябва да гледа внимателно, вярно е.
— Може би — намеси се Малик Рел — е време да прекратим с учтивостите, колкото и да са забавни, и да започнем съвета.
— Когато стана готов — отвърна небрежно Колтейн, без да откъсва погледа си от Дюйкър.
Бълт изсумтя.
— Кажи ми, историко, какво те вдъхнови тогава да влезеш в битката без оръжия?
— Може да съм ги изтървал в суматохата.
— Но не си. Не носеше нито колан, нито ножница, даже щит не носеше.
Дюйкър сви рамене.
— Щом трябва да записвам делата на Империята, трябва да съм в центъра на събитията, нали така?
— Ще проявиш ли същата безразсъдна ревност и докато записваш делата под командата на Колтейн?
— Ревност? О, да. Колкото до безразсъдството — въздъхна той, — уви, куражът ми не е като някога. Напоследък си обличам броня, когато присъствам на сражение, и къс меч си взимам, и щит. И шлем. Обкръжен съм от телохранители и стоя поне на една левга от центъра на битката.
— Годините са ти донесли мъдрост — каза Бълт.
— Боя се, че недостатъчно — отвърна бавно Дюйкър. — В някои неща. — Обърна се към Колтейн. — Би било твърде дръзко от моя страна, Юмрук, да ви давам съвети на това съвещание.
Погледът на Колтейн се плъзна към Малик Рел.
— И се боиш, че ще кажеш неща, които няма да ми харесат. Може би, че като чуя такива неща, ще заповядам на Бълт да довърши задачата с убийството ти. Това ми говори много за положението в Ейрън.
— Малко знам за това — каза Дюйкър и усети как потта се стича по гърба му под туниката. — Но за вас още по-малко, Юмрук.
Лицето на Колтейн остана все така безизразно. Дюйкър неволно си помисли за кобра, която бавно се надига пред него, немигаща и студена.
— Един въпрос — намеси се Малик Рел. — Съветът започна ли?
— Още не — бавно отвърна Колтейн. — Чакам да дойде магьосникът ми.
Дюйкър усети, че гърлото му е пресъхнало. Окашля се и рече:
— Не беше ли заповядала императрицата — още в първата си година на трона — уикските магьосници да бъдат, ъъ, изкоренени? Не последва ли веднага след това масова екзекуция? Имам някакъв спомен с външните стени на Унта, покрити с…
— Много дни изтекоха, докато умрат — каза Бълт. — Увиснали на железните шипове, докато враните дойдат да приберат душите им. Водехме децата си до градските стени да видят племенните ни старейшини, чийто живот ни беше отнет по заповед на жената с късата коса. Оставихме белези в паметта им, за да се запази истината жива.
— Императрица — промълви Дюйкър, вгледан в лицето на Колтейн, — на която сега служите.
— Късокосата жена нищо не знае за уикските обичаи — каза Бълт. — Враните, които отнесоха със себе си най-великите души на старите ни магьосници, се върнаха при народа ни, за да изчакат всяко ново раждане, и така силата на старейшините ни се върна при нас.
Един страничен вход, който Дюйкър не беше забелязал досега, се открехна. В стаята пристъпи висока кривокрака фигура, с лице, скрито в сянката на гугла с козя глава, която сега падна назад и разкри гладкия лик на момче, не повече от десетгодишно. Тъмните млади очи срещнаха погледа на историка.
— Това е Сормо Е’нат — каза Колтейн.
— Сормо Е’нат беше стар и беше екзекутиран в Унта — сопна се Кълп. — Беше най-могъщият от магьосниците ви. Императрицата лично се погрижи да го убият. Казват, че издъхнал на стената чак след единадесет дни. Тоя тук не е Сормо Е’нат. Това е момче.
— Единадесет дни — изръмжа Бълт. — Нито една врана не можеше сама да побере душата му. Всеки ден идваше друга, докато той не си отиде съвсем. Единадесет дни, единадесет врани. Такава беше мощта на Сормо, жизнената му воля, и такава беше честта, оказана му от чернокрилите духове. Единадесет дойдоха при него. Единадесет.
— Древно чародейство — прошепна Малик Рел. — Най-древните ръкописи намекват за такива неща. Това момче е наречено Сормо Е’нат. Наистина ли е прероден магьосник?