— Отговорът ще ви го дам аз! — изхриптя жрецът.
Колтейн изръмжа.
— Вие? — каза Бълт. — Вие сте жрец, не сте войник, нито цивилен управител. Вие дори не сте припознат за член на Върховното командване.
Гневният поглед на Рел пробяга от Юмрука към ветерана.
— Нима? Виж ти…
— Не и от императрица Ласийн — отсече Бълт. — Тя нищо не знае за вас, жрецо, освен донесенията на Върховния юмрук. Разберете, че императрицата не поверява власт на хора, които не познава. Върховен юмрук Пормквал ви е наел само като свой пратеник и точно като такъв ще ви приеме Юмрукът. Вие не командвате нищо и никого. Нито Колтейн, нито мен, нито дори последния мърляв готвач в Седма.
— Ще предам тези думи и чувства на Върховния юмрук.
— Несъмнено. Можете да тръгнете веднага.
Рел зяпна.
— Да си тръгвам?
— С вас приключихме. Напуснете.
Изгледаха мълчаливо напускащия жрец. Веднага щом вратите се затвориха, Дюйкър се обърна към Колтейн.
— Това може би не беше разумно, Юмрук.
Колтейн го изгледа сънено.
— Бълт го каза, не аз.
Дюйкър погледна ветерана. Обезобразеният уикски воин се беше ухилил.
— Кажете ми за Пормквал — заговори го Колтейн. — Срещал ли сте се с него?
Историкът се извърна към Юмрука.
— Да.
— Добре ли управлява?
— Доколкото мога да преценя — заговори Дюйкър, — той изобщо не управлява. Повечето едикти се издават от човека, когото вие — тоест Бълт — току-що изгонихте от този съвет. Зад кулисите има още цяла орда други, най-вече знатни и богати търговци. Те са отговорни поначало за орязването на налозите върху вносните стоки и съответното увеличаване на местните производствени данъци и износ — с изключение, разбира се, на износа, в който са намесени те самите. Имперската окупация се ръководи от малазански търговци и това положение е непроменено, откакто Пормквал получи титлата Върховен юмрук преди четири години.
— Кой беше Върховен юмрук преди него? — попита Бълт.
— Картерон Кръст, който се удави една нощ в залива Ейрън.
Кълп изсумтя.
— Кръст можеше да плува пиян през ураган, но ето, че се удави също като брат си Урко. И двете тела не бяха намерени, естествено.
— Тоест?
Кълп се ухили на Бълт, но си замълча.
— И Кръст, и Урко бяха от хората на императора — обясни Дюйкър. — Изглежда, ги сполетя същата участ като повечето съратници на Келанвед, в това число Ток-старши и Амерон. Техните тела също не бяха намерени. — Историкът сви рамене. — Стара история. И забранена, между другото.
— Допускате, че са били убити по заповед на Ласийн — каза Бълт, оголил проядените си зъби. — Но представете си обстоятелство, при което най-способните командири на Ласийн просто… изчезват. И я оставят изолирана, в отчаяна нужда от способни хора. Забравяте, историко, че преди Ласийн да стане императрица, тя беше близка приятелка с Кръст, Урко, Амерон, Дасем и другите. Представете си как е сама сега и още усеща раните от това изоставяне.
— А не можеше ли да допусне, че убийството на другите й близки приятели — Келанвед и Танцьора — ще повлияе на приятелството й с тези командири? — Дюйкър поклати глава, усетил горчивината в гласа си. „Бяха и мои приятели.“
— Някои грешки в преценките никога не могат да бъдат поправени — отвърна Бълт. — Императорът и Танцьора бяха способни завоеватели, но бяха ли способни владетели?
— Никога няма да го разберем — отсече Дюйкър.
Уикският воин въздъхна.
— Няма, но ако е имало някой близък до трона, способен да предвиди какво предстои, то това е била Ласийн.
Колтейн отново се изплю на пода.
— Това е всичко, което може да се каже по въпроса, историко. Запишете думите, които се изрекоха тук, стига да не ви се сторят прекалено горчиви. — Извърна се към смълчалия се Сормо Е’нат и го изгледа намръщено.
— Дори да се задавя с тях — отвърна Дюйкър, — все едно ще ги запиша точно. Иначе не бих могъл да се наричам историк.
— Ваша работа. — Погледът на Юмрука си остана прикован в Сормо Е’нат. — Кажете ми, историко, с какво толкова държи този Малик Рел Пормквал в ръцете си?
— Съжалявам, но не знам, Юмрук.
— Разберете го.
— Искате да стана шпионин?
Колтейн се обърна към него с тънка усмивка.
— А какъв бяхте в онази шатра на търговците, Дюйкър?
Дюйкър се намръщи.
— Това означава да отида в Ейрън. Не мисля, че Малик Рел ще приеме радушно присъствието ми на вътрешните съвети. Не и след като станах свидетел на унижението му тук. Всъщност сигурен съм, че вече ме е белязал за свой враг, а неговите врагове имат навика да изчезват.
— Аз няма да изчезна — заяви Колтейн. Пристъпи към него, протегна ръка и стисна рамото на историка. — Тогава ще пренебрегнем Малик Рел. Ще бъдете включен в личния ми състав.