Щом чу стъпките на газещия през сухите листа Фидлър, сводникът извърна глава. Имаше бялата кожа на скрий и оголи почернелите си зъби във веща усмивка.
— Грал, твоя е за половин джакат, само да й скъсам първо ципичката. Другата ще ти струва повече, щото е по-малка.
Фидлър пристъпи до него.
— Купувам. Правя ги мои жени. Два джаката.
Сводникът изсумтя.
— Само за седмица ще изкарам два пъти повече. Шестнайсет джаката.
Фидлър извади дългия гралски нож, която си беше купил само преди час, и опря острието му в гърлото на сводника.
— Два джаката и милостта ми, симхарал.
— Готово, грал — изхриптя сводникът, облещил очи. — Готово, кълна се в Качулатия!
Фидлър измъкна две монети от широкия си колан и ги хвърли върху килима от листа. После отстъпи назад.
— Взимам ги веднага.
Симхаралът се смъкна на колене и задрапа през сухата шума.
— Вземи ги, грал, вземи ги.
Фидлър изпръхтя, прибра ножа и награби децата под мишниците си. Обърна гръб на сводника и закрачи към изхода. Вероятността мъжът зад него да се опита да го измами беше буквално нищожна. Гралските туземци често сами си търсеха оскърбленията, само за да получат повод да се заемат с любимата си дейност: гоненето на мъст. А и се знаеше, че е невъзможно да ги издебнеш откъм гърба, така че никой не смееше да се опита. При все това Фидлър беше благодарен за дебелия килим от листа между него и сводника.
Излезе на улицата. Момичетата висяха от ръцете му като големи кукли, все още изтръпнали и онемели от ужас. Той погледна по-голямото. Девет, може би десетгодишно; зяпаше го с ококорените си черни очи.
— Вече сте в безопасност. Ако те пусна, можеш ли да вървиш? Можеш ли да ми покажеш къде живеете?
След дълго мълчание детето кимна.
Бяха стигнали един от кривите проходи, които минаваха за улици в Долния град. Фидлър пусна момичето и сгуши по-малкото в прегръдката си — то като че ли беше заспало. По-голямото дете веднага се хвана за халата му, за да не бъде избутано от блъскащата се тълпа, след което започна да го дърпа напред.
— У дома ли? — попита Фидлър.
— У дома.
След десетина минути подминаха пазарния квартал и навлязоха в по-спокоен жилищен район, със скромни, но чисти жилища. Момичето го поведе към една уличка. Щом стигнаха до нея, се появиха деца, завикаха и се втурнаха да ги посрещнат. След малко трима въоръжени стражи изскочиха от градинската порта. Изправиха се срещу Фидлър с вдигнати ятагани, а децата се пръснаха и изведнъж замлъкнаха, настръхнали.
— Наал грал — изръмжа Фидлър. — Жената падна под Червен меч. Един симхарал взе тия двете. Аз ги откупих. Цели-целенички. Три джаката.
— Два — поправи го един от мъжете и се изплю на калдъръма пред краката на Фидлър. — Симхарала го хванахме.
— Два за откупа. Един, че ги доведох. Непокътнати. Три. — Фидлър се ухили. — Добра цена. Евтино, за честта на грал. Евтино за защита на грал.
Зад гърба на Фидлър заговори четвърти.
— Платете на грала, глупци. И сто златни джаката няма да са много. Сестрата и децата бяха под ваша защита, но избягахте, когато дойдоха Червените мечове. Ако тоя грал не беше намерил и откупил децата, сега щяха да са озлочестени. Платете парите и благословете този грал с милостта на Кралицата на сънищата, благословете и него, и семейството му за вечни времена.
Мъжът бавно го заобиколи. Носеше доспехите на частната гвардия, с капитански отличия. Мършавото му лице беше белязано с жигосания символ на ветеран на Ю’гатан, а на ръцете му личаха белези от изгоряло. Твърдият му поглед се прикова в очите на Фидлър.
— Моля да ми кажеш прозвището си, грал, за да можем да те зачетем в молитвите си.
Фидлър се поколеба, след което каза на капитана истинското си име, онова, с което се беше родил преди толкова време.
Като го чу, белокосият ветеран се понамръщи, но си замълча.
Един от стражите се приближи с няколко монети в шепата си. Фидлър подаде спящото дете на капитана.
— Не е добре, че спи.
Мъжът пое детето с голяма нежност.
— Ще накараме Лечителя на дома да се погрижи за нея.
Фидлър се огледа. Децата явно бяха от богато, знатно семейство, но все пак сградите наоколо изглеждаха сравнително малки, домове на дребни търговци и занаятчии.