Щом стъпи на земята, новодошлият се обърна направо към Колтейн и вдигна високо бутилката.
— Вие, сър — заговори на малазански със странно размазан акцент новодошлият, — ще трябва да отговаряте за много неща. — След което се ухили и се видяха два реда облечени в злато и обсипани с диаманти зъби. — Лабиринти треперят от вашите деяния! Пътят ви е разбушувал се пожар по всяка улица в Даруджистан, несъмнено и във всеки град, колкото и далече да е! Давате ли си сметка колко хора се молят на своите богове заради вас? Претъпкани със злато ковчежета! Грандиозни планове за спасение в изобилие! Огромни организации се събират, водачите им се стичат при нас, при Търговската гилдия Тригали, за да платят разноските за тежкия ни превоз, макар че — добави той малко по-тихо — всички превози на Гилдията са тежки, което ни прави толкова скъпи, естествено. — Той отпуши бутилката. — Великият град Даруджистан и неговите забележителни граждани, отхвърляйки лакомията на вашата Империя за него и за тях самите — ви носят този дар! Посредством акционерите… — той махна към мъжете и жените зад себе си — на Тригали — между нас казано, най-злите и алчни същества, каквито може да си представи човек, ала това все пак няма значение, защото сме тук, нали? И нека да не се твърди за гражданите на Даруджистан, че са безчувствени за удивителното, а вие, сър, вие наистина сте удивителен.
Нелепият мъж изведнъж пристъпи напред много тържествено. И заговори тихо и сдържано:
— Алхимици, магове, заклинатели, всички дадоха своя принос, като предложиха съдове с обеми, далеч надхвърлящи скромната им външност. Колтейн от клана на Враната, Кучешката верига, нося ви храна. Нося ви вода.
Карполан Демесанд се оказа един от първите основатели на Търговската гилдия Тригали, гражданин на малкия укрепен град със същото име, разположен на юг от равнината Ламатат на континента Дженабакъз. Възникнала като колеблив съюз между няколко мага, сред които и самият Карполан, и благодетелите на града — пъстра сбирщина застарели пирати и плячкаджии, — Гилдията се беше специализирала в такива рисковани превози на стока, пред които всеки среден търговец би пребледнял от страх. Всеки техен керван се пазеше от тежко бронирана и въоръжена чета акционери — пазачи, притежаващи пряк дял в предприятието, което гарантираше възможно най-пълното експлоатиране на качествата им. А от такива качества имаха ужасна нужда, тъй като керваните на Търговската гилдия Тригали — както стана ясно от самото начало — пътуваха през Лабиринти.
— Знаехме, че ни чака огромно предизвикателство — заяви с блажена бляскава усмивка Карполан Демесанд, седнал в командната шатра на Колтейн, единствено с Юмрука и Дюйкър за компания — всички останали се трудеха отвън, разтоварваха животоспасяващия товар на кервана на пълна скорост. — Гнусният Лабиринт на Гуглата се е увил около вас по-плътно от гробен саван около мъртвец… простете за образа. Ключът е в това да се препуска бързо, да не се спира за нищо и след това да се излезе толкова бързо, колкото е по силите човешки. В първия фургон аз поддържам посоката на пътя, с всичките чародейни таланти, които са ми подръка — изнурително пътуване, признавам ви, но пък и не излизаме никак евтино.
— Все още ми е трудно да си обясня — каза Дюйкър, — че гражданите на Даруджистан, на цели хиляда и петстотин левги оттук, знаят изобщо какво става тук, камо ли да ги интересува.
Карполан присви очи.
— Е, добре, може би преувеличих малко — вълнението на мига, признавам. Трябва разберете — войници, които доскоро се бяха настървили да завладеят Даруджистан, сега са се вкопчили във война с Панион Домин, тирания, която с преголяма охота щеше да глътне Синия град, стига да можеше. Дужек Едноръкия, доскорошен Юмрук на Империята, а сега — изменник на същата, стана наш съюзник. А точно това определени особи в Даруджистан знаят много добре, и го одобряват…
— Но сигурно има и нещо повече — промълви Колтейн.
Карполан се усмихна.
— Не е ли сладка тази вода? Дайте да ви налея още чашка.
Изчакаха мълчаливо, докато търговецът напълни отново трите тенекиени канчета, подредени на масичката между тримата. След като приключи, той въздъхна и се отпусна в плюшения стол, който си беше донесъл от каляската.
— Дужек Едноръкия. — Името бе произнесено с благоговение и донякъде — със страхопочитание. — Изпраща ви поздравите си, Юмрук Колтейн. Кантората ни в Даруджистан е малка, открита е наскоро, нали разбирате. Ние не рекламираме услугите си. Не и открито, във всеки случай. Откровено казано, тези услуги включват дейности, които са, в отделни случаи, дискретни по характер, тъй да се каже. Търгуваме не само с материални блага, но също така и със сведения, с доставка на подаръци, превоз на самите хора… и други същества.