Махна с ръка и Лабиринтът се отвори, забърса го и щом се затвори, от Перла нямаше и помен.
Апт изгледа замислено добиващия плът имперски демон, същество два пъти по-грамадно от нея, изгърбено и зверско.
Детето на гърба й се пресегна и леко я потупа по рамото.
— Хайде да го оправим набързо, а?
Взрив и трясък на дърво разбудиха капитана. „Рагстопър“ заподскача бясно под него и той примига в тъмното. По палубата се разнесоха крясъци. Капитанът изстена и се надигна от койката, усетил в ума си яснота, каквато не беше изпитвал от месеци, свобода на действие и мисъл, говорещи красноречиво, че влиянието на Перла вече го няма.
Дотътри се с мъка до вратата на каютата, с премалели от дългото лежане крака, и закрачи по коридора.
Щом излезе на палубата, се озова сред тълпа уплашени моряци. Две ужасни създания се биеха точно пред тях, по-голямото — грамада от раздрана плът и безсилно да се противопостави на мълниеносната скорост на противника си. От дивашките удари на огромната му двуостра брадва от палубата хвърчаха трески. Един от тях беше посякъл главната мачта и макар тя все още да се крепеше, овързана с въжетата горе, се беше наклонила опасно и тежестта й скоро щеше да обърне кораба.
— Капитане!
— Момчетата да издърпат здравите лодки, Палът! Към кърмата — ще ги спуснем оттам.
— Слушам, сър! — Действащият първи помощник изрева командата, след което се обърна ухилен към капитана. — Радвам се, че се оправи, Картър…
— Затваряй си устата, Палът… ей там е град Малаз, а аз се удавих отдавна, забрави ли? — Примижа към вкопчените в битка демони. — „Рагстопър“ няма да преживее това…
— Но плячката…
— Гуглата да я вземе проклетата плячка! Винаги можем да я извадим — но първо трябва да останем живи. По-бързо с лодките — потъваме.
— Беру да ни пази дано! Проклетото море гъмжи от акули!
На петдесет разтега от тях капитанът на бързия търговски кораб стоеше при носа с първия си помощник и двамата напрягаха взор, за да разберат причината за суматохата.
— Прибери греблата — нареди капитанът.
— Слушам, сър.
— Онзи кораб там потъва. Събери спасителните екипи, да се спуснат лодките…
На палубата зад тях изтропаха конски копита. Двамата се обърнаха и първият помощник пристъпи напред.
— Ей, ти там! Какво правиш, в името на Маел? И как изкара това проклето животно на палубата?
Жената стегна ремъка на седлото и се метна на коня.
— Съжалявам, но не мога да чакам.
Подкара коня в галоп и моряците и пехотинците се пръснаха. Животното прескочи перилото и потъна в мрака. След миг се чу силен плясък.
Първият помощник се обърна зяпнал към капитана.
— Докарай бързо корабния маг и една коза! — викна той.
— Сър?
— Всеки, който е достатъчно смел и тъп да направи това, което направи току-що тази жена, заслужава всяческа помощ. Корабният маг да й отвори път през проклетите акули или каквото там я чака. И по-бързо!
21.
Всеки трон е мишена.
Под извисяващия се стълб на Вихъра се беше проснал по-ниският прашен купол над вдигащата стана огромна войска. Надигнати от поривите на вятъра, охрените облаци се понасяха извън оазиса и полягаха ниско над обрулените от времето гърбици на руините. Въздухът сияеше златен, сякаш пустинята най-сетне бе разбулила спомените си за богатство и слава, за да ги покаже в истинския им блясък.
Ша’ик стоеше на дървената наблюдателница близо до палата и гледаше към прашната стена на юг. Момиченцето, което беше осиновила, клечеше наблизо и я следеше неотстъпно със сухите си очи.
Стълбата заскърца, Ша’ик се обърна и видя, че се качва Хеборик. Бившият жрец бавно закрачи по дървената платформа, спря и невидимата му ръка погали момичето по главицата. После той обърна невиждащите си очи към Ша’ик.
— Л’орик е тоя, който трябва да се държи под око — изсумтя Хеборик. — Другите двама се мислят за хитреци, но хич ги няма.
— Л’орик — тихо повтори тя и погледът й отново се зарея на юг. — Какво ти е чувството за него?
— Ти знаеш много повече от мен…
— Все пак.
— Мисля, че надушва сделката.
— Каква сделка?
Хеборик застана до нея и отпусна татуираните си чукани на тънкото дървено перило.
— Тази, която богинята сключи с теб. Тази, която доказва, че всъщност прераждане нямаше…
— Нямаше ли, Хеборик?
— Нямаше. Никое дете не решава само дали да се роди, никое дете няма думата по този въпрос. Ти имаше и двете: избора и думата. Ша’ик не се прероди, тя беше пресъздадена. Л’орик много добре го разбира и е убеден, че това е пукнатината в бронята ти.