От единствения прозорец на кулата се спусна въже с десетки вързани възли, показа се и една малка кръгла глава.
— Някои от тях са полезни, разбира се — добави Искарал.
Маппо въздъхна. Беше се надявал, че ще се появи някакво магическо средство за изкачване, нещо подобаващо за Върховния жрец на Сянка.
— Значи ще се катерим.
— В никакъв случай — отвърна възмутено Искарал. — Слуга ще се качи, после ще ни издърпа.
— Доста сила ще му трябва, за да се оправи с мен — каза треллът. — А и с Икариум.
Слуга остави подноса, плю си на ръцете и закрачи към въжето. Заиздига се нагоре със смайваща ловкост. Искарал клекна до подноса и наля вино в трите чаши.
— Слуга е наполовина бок’арал. Има доста дълги ръце. И мускули като желязо. Сприятелил се е с тях, сигурно заради него търпя всичките им злини. — Взе си чаша, подкани ги с жест и се надигна. — Цяло щастие е за Слуга, че съм толкова добър и търпелив господар. — Обърна се да види докъде се е изкатерил мъжът. — По-бързо, псе проскубано такова!
Слуга бе стигнал прозореца и вече се прехвърляше вътре.
— Слуга ми е дар от Амманас. Живот даден за живот взет. Една стара ръка, една нова. Истински повод за разкаяние. Ще видите.
Въжето се разклати. Върховният жрец изгълта последните капки от виното си, хвърли чашата и се затътри към въжето.
— Много дълго съм навън! Уязвим съм. Хайде, бързо! — Хвана се за един от възлите и сплете крака около въжето. — Тегли! Глух ли си? Тегли!
И полетя нагоре.
— Скрипци — каза Икариум. — Твърде бързо е, за да е нещо друго.
Маппо потръпна от болката, върнала се в раменете му, и отвърна:
— Не е това, което очакваше, както разбирам.
— Тесем — промърмори Икариум, докато гледаше как жрецът се промушва през прозореца. — Място за лечение. Самотен размисъл, депозиторий със свитъци и томове, ненаситни калугерки…
— Ненаситни?
Джагът погледна приятеля си и вдигна вежда.
— И още как.
— Колко тъжно наследство!
— Много.
— В този случай — каза Маппо, докато въжето се развиваше отново надолу, — мисля, че самотният размисъл е поразмътил нечий мозък. Надхитрянията с бок’арала и шепотът на един бог могат да побъркат мнозина…
— Все пак тук има сила, Маппо — промълви Икариум.
— Да — съгласи се треллът, докато пристъпваше към въжето. — Когато мулето влезе, в пещерата се отвори Лабиринт.
— Тогава защо жрецът не го използва?
— Съмнявам се, че при този Искарал Пъст ще намерим лесни отговори, приятелю.
— Гледай да се държиш здраво, Маппо.
— Добре.
Изведнъж Икариум се пресегна и сложи ръка на рамото на Маппо.
— Приятелю.
— Да?
Джагът се беше навъсил.
— Липсва ми една стрела, Маппо. Отгоре на всичко по меча ми има кръв, а по тебе виждам ужасни рани. Я ми кажи, бихме ли се? Не помня… нищо.
Треллът помълча, след което отвърна:
— Нападна ме един леопард, докато ти спеше, Икариум. Използвах оръжията ти, не си струва да го споменавам.
Икариум се намръщи още повече.
— Пак ми се губи време.
— Нищо сериозно, приятелю.
— Щеше ли да ми кажеш, ако не беше така? — В сивите очи на джага се четеше отчаяна молба.
— Че защо да не ти кажа, Икариум?
3.
По това време Червените мечове бяха най-прочутата от онези промалазански организации, които възникваха в окупираните територии. Възприемайки себе си като прогресивен с подкрепата на ценностите на имперското единство, този полувоенен култ се беше сдобил с мрачна слава заради своя брутален прагматизъм в справянето с недоволстващите…
Фелисин лежеше неподвижно под Бенет, докато той не свърши с последния тласък. После се надигна и сграбчи косата й в шепата си. Мръсното му лице се беше зачервило, очите му блестяха на светлината на лампата.
— Ще се научиш да ти харесва, момиченце.
Нещо дивашко у него винаги изплуваше на повърхността всеки път, щом легнеше с нея. Тя знаеше, че ще мине.
— Ще се науча. Той ще получи ли един ден почивка?
За миг Бенет стисна още по-силно, после я пусна.
— Ще получи, да. — Стана и започна да си връзва гащите. — Макар че не разбирам много какъв е смисълът. Старецът няма да изтрае повече от месец. — Помълча; дишаше хрипливо и я гледаше. — Кълна се в Гуглата, момиче, ама си хубава. Покажи ми малко живинка другия път. Ще се грижа добре за тебе. Ще ти намеря сапун, нов гребен, отрова за въшки. Ще работиш тука, в Кривините, обещавам ти го. Покажи малко удоволствие бе, момиче, само това искам от теб.