— Червени мечове — повтори замислено историкът. — Никакви илюзии не хранят за положението на нещата. Чух, че се опитват да наложат ред в други градове, а тук в Хисар май ще удвоят присъствието си.
— Интересно дали Колтейн го знае.
Пазарът се беше смълчал; глави и очи се извърнаха към Бария и Мескер, които поведоха бойците си по кея. Червените мечове бяха снаряжени като за битка. Настръхнали, с извадени оръжия, с плетените ризници, падащи до глезените, и със смъкнати забрала на шлемовете. Изпъваха се лъкове, стрели се охлабваха в колчаните. Дългите мечове бяха извадени от ножниците и бляскаха до хълбоците на конете им.
Кълп се изплю ядосано и измърмори:
— Не ми харесва тая гледка.
— Все едно, че…
— Канят се да щурмуват пазара — каза Кълп. — Това не е само за показ, Дюйкър. Копитото на Финир да ме ритне дано!
Историкът преглътна и погледна мага.
— Разтворил си Лабиринта си!
Без да отвръща, магът се смъкна от стената на вълнолома; погледът му беше прикован в Червените мечове, които се трупаха и строяваха в края на кея срещу около петстотинте граждани, вече смълчани и отстъпващи заднешком в тесните пролуки между коли и навеси. Свиването на тълпата щеше да предизвика паника, а точно това беше намерението на Червените мечове.
С провиснали от кожените каишки на китките пики, Червените мечове започнаха да зареждат стрели; конете под тях тръпнеха, но стояха на място.
Тълпата на няколко места като че ли се размърда все едно, че земята отдолу се бе разтърсила. Дюйкър забеляза, че няколко фигури се движат, но не назад, а към предната линия.
Фигурите стигнаха до челния ред на сбитата тълпа, смъкнаха наметалата телаба и качулките и под тях се откриха кожени ризници, покрити с черна пластинчата желязна броня. В облечените в ръкавици ръце блеснаха дълги ножове. Тъмните очи по загорелите татуирани лица на уикците загледаха хладно и твърдо Бария, Мескер и техните воини.
Срещу четиридесетте войници вече се бяха изправили десетима воини на Уик. Множеството зад тях се бе смълчало, всички се бяха вкаменили като статуи.
— Махайте се! — изрева Бария с потъмняло от гняв лице. — Или умрете!
Уикците се изсмяха дръзко и предизвикателно.
Дюйкър се вдигна от мястото си и тръгна след Кълп, който вече крачеше припряно към Червените мечове.
— Не ставай глупак, Бария! — изсъска магът.
Командирът присви очи.
— Само да си хвърлил магия срещу мен, ще те посека на място.
Вече бяха близо до тях и Дюйкър забеляза отатаралските брънки, вплетени в ризницата на Бария.
— Ще посечем тази шепа варвари — изръмжа Мескер, — след което ще възвестим пристигането си в Хисар както подобава… с кръвта на предателите.
— И пет хиляди уикци ще отмъстят за смъртта на своите родственици — рече Кълп. — И не с бързия удар на меча. Не, ще висите живи от шиповете на стената на вълнолома. Играчка за чайките. Колтейн вече не е вашият враг, Бария. Приберете си оръжията и се представете на новия Юмрук, командире. Всичко друго означава да пожертвате живота си и живота на войниците си.
— Пренебрегваш ме — изръмжа Мескер. — Бария не ми е настойник, магьоснико.
Кълп се озъби.
— Млъкни, пале такова. Където води Бария, Мескер го следва. Или сега ще кръстосвате мечове с брат си?
— Престани, Мескер — избоботи Бария.
Тълварът на брат му изсвистя от ножницата.
— Смееш да ме командваш!?
Уикците заподвикваха окуражително. Няколко поокопитили се души в тълпата зад тях се изсмяха.
Лицето на Мескер бе прежълтяло от яд.
Бария въздъхна.
— Братко, не му е сега времето.
Над главите на множеството се появи конник от Хисарската гвардия и си запробива път към челото по проходите между пазарните сергии. Хор от оживени викове изригна вляво от тях, Дюйкър се обърна натам и видя три отряда уикски стрелци, със заредени стрели и лъкове, насочени към Червените мечове.
Бария бавно вдигна лявата си ръка и я завъртя отсечено. Воините му снишиха оръжията си.
Мескер изръмжа от безсилен яд и тикна извития си меч в дървената ножница.
— Ескортът ви дойде — подхвърли сухо Кълп. — Изглежда, Юмрукът ви е очаквал.
Застанал до мага, Дюйкър загледа как Бария поведе частта си напред, за да посрещнат хисарския страж, и поклати глава.
— Кълна се в дъха на Гуглата, Кълп. Това мятане на кокалчетата беше повече, от рисковано.
— Винаги може да разчиташ на Мескер Сетрал — изсумтя Кълп. — Безмозъчен като котка и също толкова лесно можеш да го подведеш. За миг се надявах, че Бария ще приеме предизвикателството — какъвто и да беше изходът, щеше да остане един Сетрал по-малко, а това си е пропусната възможност.