Грубият мъж до нея изсумтя:
— Гуглата да ме стъпче дано, има чувство за хумор тая кучка.
„Коя кучка?“ — зачуди се Фелисин, но успя да запази външно спокойствие, вече изгубила уюта на спомените.
Бившият жрец се размърда.
— Сестринско дърлене, а? — Помълча и добави сухо: — Май беше малко прекалено.
Престъпникът изсумтя отново, след което се наведе напред и сянката му падна над Фелисин.
— Разстриган жрец си, а? Императрицата не си пада много по храмовете.
— Не е тя. Отдавна го зарязах благочестието. Сигурен съм, че императрицата би предпочела да си бях останал в обителта.
— Пука й на нея — отвърна му презрително престъпникът.
Гласът на лейди Гейсен изхъхри отново:
— Трябва да говориш с нея, Фелисин! Апелация! Имам богати приятели…
Тоя път звярът изръмжа:
— По-натам по веригата, дърто. Там са ти богатите приятели!
Фелисин само поклати глава. „Да говоря с нея? От месеци не е било. Дори когато умря татко.“
Настъпи мълчание и се проточи дълго, също като тишината, която беше царяла преди този изблик от злобни подмятания, но после някогашният жрец се окашля, изхрачи се на земята и промърмори:
— Не си струва да търсиш спасение от жена, която само изпълнява заповеди, лейди, нищо, че е сестра на момичето…
Фелисин трепна и го погледна сърдито.
— Намекваш, че…
— Нищо не намеква той — изръмжа звярът. — Забрави какво имаш в кръвта, какво трябва да е според извратените ти представи. Това е работа на императрицата. Сигурно си въобразяваш, че е лично, и може би ти е нужно да мислиш така, след като си…
— Какво съм? — грубо се изсмя Фелисин. — А ти? Кой Дом те признава за родственик?
Убиецът се ухили.
— Домът Срам. Е, и какво? Твоят май не изглежда по-горен.
— Така си и мислех — отвърна Фелисин, като преглътна с мъка подхвърлянето му. Погледна намръщено стражите. — Какво става? Докога ще ни държат тук?
Някогашният жрец отново се изхрачи.
— Часът на жаждата мина. Тълпата отвън трябва да се организира. — Изгледа я свъсено. — Селяците трябва да се настървят. Ние сме първите, момиче, и примерът трябва да се даде. Това, което става тук, в Унта, ще се сгромоляса върху главите на всички благородници в империята.
— Глупости! — сопна се от другата страна лейди Гейсен. — С нас ще се държат добре. Императрицата е длъжна да се отнесе добре, защото…
Звярът изръмжа отново — този път трябваше да мине за смях, разбра Фелисин — и й отвърна:
— Ако глупостта беше престъпление, лейди, щяха да са ви задържали много отдавна. Огрето е прав. Малко от нас ще стигнат до робските кораби. Шествието по Колонадата ще е дълго и кърваво. Но ми помни думата — добави той, като присви очи към стражите, — старият Баудин няма да се остави да го разкъса някаква си селяшка сган.
Фелисин усети как страхът сви стомаха й на кълбо. Потръпна, мъчеше се да го надвие.
— Нещо против да остана в сянката ти, Баудин?
Мъжът я изгледа отвисоко.
— Малко си дебеличка за вкуса ми. — После се обърна. — Но твоя работа. Както искаш.
Бившият жрец се наведе към нея.
— Всъщност, момиче, това ваше съперничество май не ще да е само празно дърлене и женски крамоли. Сестричката ти май иска да е сигурна, че ти…
— Тя е адюнкта Тавори — прекъсна го Фелисин. — Вече не ми е сестра. Отрече се от Дома ни по призива на императрицата.
— Все пак съм склонен да мисля, че е лично.
Фелисин се намръщи.
— Откъде може да знаеш такива неща?
Мъжът отвърна с лек, насмешлив поклон.
— Някогашен крадец, после жрец, а сега — историк. Добре са ми познати напрегнатите отношения сред благородното съсловие.
Очите й бавно се разшириха и тя се изруга наум за глупостта си. Дори Баудин — който неволно ги беше подслушал — се наведе от другата й страна и го изгледа бавно.
— Хеборик. Ти си Хеборик, Леката ръка.
Хеборик вдигна ръце.
— Лека както винаги, синко.
— Ти си написал онази ревизирана история — каза Фелисин. — Извърши измяна…
Косматите вежди на Хеборик се вдигнаха насмешливо.
— Боже опази! Само едно философско различие в мненията, нищо повече! Думите на самия Дюйкър на процеса — в моя защита, Финир да го благослови.
— Но императрицата не го чу — ухили се Баудин. — Все пак ти я нарече убийца, а на всичко отгоре има наглостта да кажеш, че се е издънила!