— Никой ли няма да се сети за техниката на протезологията, нещо, което е напълно моя заслуга? — запита Ендрю.
— Може да изглежда жестоко, но едва ли ще се сетят. И дори да си припомнят, ще го използват срещу вас. Ще кажат, че сте го направили само за собствена изгода. Ще кажат, че е част от кампания за роботизнране на хора или очовечаване на роботите; и в двата случая със зли намерения. Никога не сте участвували в политическа кампания на омраза, мистър Мартин, и ще ви кажа, че ще се превърнете в обект на такива клевети, каквито нито вие, нито аз бихме могли да допуснем, че съществуват, но ще има хора, които ще им повярват. Мистър Мартин, живейте си спокойно живота.
Тя се изправи и пред седналата фигура на Ендрю изглеждаше дребна, почти дете.
— Ако реша да се боря за човешки права, ще бъдете ли на моя страна? — попита Ендрю.
Тя се замисли и след това рече:
— Ще бъда… доколкото мога. Ако по някое време това становище може да заплаши политическото ми бъдеще, ще трябва да ви изоставя, тъй като не става въпрос за принцип на който държа. Опитвам се да бъда честна спрямо вас.
— Благодаря ви, и аз не искам повече. Възнамерявам да изведа борбата докрай, каквито и да са последствията, и ще ви моля за помощ дотогава, докато можете да ми помагате.
19
Не се стигна до открито стълкновение. „Фейнголд и Мартин“ съветваха да се проявява търпение, а Ендрю мрачно мърмореше, че притежава неизчерпаеми запаси от него. „Фейнголд и Мартин“ подеха кампания да стеснят и ограничат зоната на конфликта.
Те започнаха съдебен процес за отказ да се заплати дълг на човек с изкуствено сърце, като се основаха, че притежанието на орган-робот го прави „нечовек“, а заедно с това премахва конституционните му права на човек.
Те водиха умела и упорита борба, като губеха на всеки етап, но по такъв начин, че решенията бяха колкото е възможно по-обхватни, а след това ги обжалваха пред Световния съд.
Борбата отне години и много пари.
Когато бе съобщено окончателното решение, Дилонг уреди отпразнуване на юридическото поражение. По този случай, естествено, Ендрю присъствуваше в бюрото на фирмата.
— Постигнахме две неща, Ендрю — обясни Дилонг, — и двете са добри. Първо, установихме факта, че колкото и да са изкуствените части в човешкото тяло, то не престава поради това да бъде човешко тяло. Второ, заангажирахме общественото мнение по въпроса по такъв начин, че то е изцяло за широко разбиране на принадлежността към човечеството, тъй като не съществува човешко същество, което да не се надява да получи някоя и друга протеза, ако с това ще удължи живота си.
— Смятате ли, че сега законодателите ще ми дадат моя човешки статут? — попита Ендрю.
Дилонг не изглеждаше уверен.
— По този въпрос не мога да бъда оптимист. Остава един орган, който бе използуван от Световния съд като критерий за принадлежност към човешкия род. Човешките същества имат мозък от органични клетки, а роботите — платиново-иридиев позитронен мозък, ако въобще притежават такъв… а вие имате позитронен мозък. Не, Ендрю, не ме гледайте с такъв поглед. Все още ни липсват достатъчно познания, за да дублираме работата на органичния мозък с изкуствени структури, достатъчно близки до органичния тип, за да попаднат в рамките на решението на Световния съд. Дори и вие не можете да го постигнете.
— В такъв случай какво трябва да направим?
— Да се опитаме, естествено. Ли Синг ще бъде на наша страна, а и някои от другите законодатели. Несъмнено президентът ще тръгне с мнозинството.
— Имаме ли мнозинство?
— О, не. Но бихме могли да се надяваме, ако обикновените хора се съгласят широкото им разбиране на принадлежността към човечеството да включи и вас. Вероятността е малка, признавам, но ако не искате да се откажете, ще трябва да рискуваме.
— Не желая да се отказвам.
20
Народната представителка Ли Синг беше значително по-стара, отколкото когато Ендрю се запозна с нея. Прозрачните й одежди отдавна бяха захвърлени. Косата й сега бе ниско остригана, а дрехите й тръбообразни. А Ендрю все още се придържаше, доколкото можеше, в границите на разумния вкус, към дрехи по модата, която властваше, когато бе започнал да се облича преди един век.
— Стигнахме, докъдето можахме, Ендрю — каза му тя, — след почивката ще опитаме още веднъж, но, честно казано, поражението ни е сигурно и цялата работа ще трябва да се изостави. Всичките ми усилия напоследък ми спечелиха само сигурно поражение при предстоящите избори.