— Зная — рече Ендрю — и това ме натъжава. Навремето казахте, че ще ме изоставите, ако се стигне дотам. Защо не го направихте?
— Човек може да променя решенията си. Някак си цената да ви изоставя стана по-голяма от тази, която бях готова да платя за още един мандат. И без това вече съм в законодателството повече от четвърт век. Достатъчно е.
— Няма ли начин да променим схващанията, Чи?
— Променихме схващанията на всички, които се поддават на убеждение. Останалите — мнозинството, не могат да се помръднат от емоционалните си антипатии.
— Емоциналната антипатия не може да бъде причина, за да гласуваш по един или друг начин.
— Зная, Ендрю, но те не изтъкват емоционалната антипатия като причина.
— Щом всичко се свежда до мозъка — поде предпазливо Ендрю, — трябва ли да стесним въпроса само до клетки срещу позитрони? Не бихме ли могли да ги принудим да дадат функционална дефиниция? Трябва ли да казваме, че даден мозък е съставен от това или онова? Не можем ли да кажем, че даден мозък е нещо — каквото и да е, — което е способно на определено ниво мисъл?
— Няма да мине — рече Ли Синг. — Вашият мозък е изработен от хора, а човешкият не е. Вашият мозък е произведен, а човешкият е израсъл. За всяко човешко същество, което желае да запази преградата между себе си и робота, тези разлики са стоманена стена, висока и дебела цял километър.
— Ако можехме да се доберем до източника на антипатията им… до самия източник.
— След всичките тези години — тъжно го прекъсна Ли Синг — все още се опитвате да разберете човешките същества. Бедни Ендрю, не се гневете, но именно роботът у вас ви подвежда в тази посока.
— Не зная — поде Ендрю. — Да можех само… да се реша…
1. (реприза)
Ако можеше да се реши…
Отдавна бе разбрал, че е възможно да се стигне до това, и ето че накрая беше при хирурга. Бе намерил достатъчно опитен специалист за необходимата операция, което означаваше хирург робот, защото не можеше по този въпрос да се довери на човек — нито на способностите му, нито на убежденията му.
Хирургът не би могъл да извърши операцията на човешко същество — затова Ендрю, след като отложи мига на решение с тъжни размисли, които отразяваха вътрешната му обърканост, отстрани Първия закон, като каза:
— Аз също съм робот.
После добави така твърдо, както се бе научил да се обръща дори към човешки същества през тези последни десетилетия.
— Заповядвам ти да извършиш операцията върху мен.
При отсъствието на Първия закон така твърдо дадената заповед от същество, което толкова приличаше на човек, задействува достатъчно Втория закон и денят се увенча с успех.
21
Ендрю беше уверен, че слабостта, която чувствуваше, е въображаема. Беше се възстановил от операцията. Въпреки това се облягаше, колкото е възможно по-незабележимо, на стената. Ако седнеше, щеше да се издаде.
— Окончателното гласуване ще се проведе тази седмица, Ендрю — уведоми го Ли Синг. — Не можех да го отлагам повече и сигурно ще загубим… И това е краят, Ендрю.
— Благодаря ви за умелото забавяне — отвърна Ендрю. — То ми даде необходимото време и аз приех известен риск, който беше наложителен.
— Какъв риск? — попита загрижено Ли Синг.
— Не можех да кажа нито на вас, нито на хората от „Фейнголд и Мартин“. Бях сигурен, че ще ме спрете. Виждате ли, щом спорът се свежда до мозъка, не е ли основната разлика въпросът за безсмъртието? Всъщност кого го е грижа как изглежда мозъкът, как е създаден или как е оформен? От значение е само, че мозъчните клетки умират; трябва да умрат. Дори всеки друг орган в тялото да е здрав или да бъде заменен, мозъчните клетки, които не могат да се подменят, без да променят и следователно да убият личността, все някога трябва да умрат. Моите позитронни клетки продължават да работят вече близо два века без забележими увреждания и ще издържат още векове. Не е ли това основната преграда? Човешките същества могат да търпят безсмъртен робот, защото не е от значение колко ще живее дадена машина. Те не могат да понесат обаче безсмъртно човешко същество, защото собствената им смъртност може да се понася само докато е всеобща. И по тази причина няма да ме обявят за човешко същество.
— Накъде избивате, Ендрю? — заинтересува се Ли Синг.
— Отстраних този проблем. Преди няколко десетилетия позитронният ми мозък бе съединен с органични нерви. Сега с една последна операция връзките бяха подредени по такъв начин, че бавно — много бавно — потенциалната енергия на позитронните ми клетки изтича.